Майкъл Крайтън - Микро

Тръгна обратно, насочвайки се към Папратово дере. Оставаше му станция „Ехо“, която се криеше дълбоко в дерето сред група албизии.

— Хеей!

Звукът отекна като гръм в бункера и събуди специализантите. Помещението се разтресе, всички изпопадаха и се запремятаха из стаята като при силно земетресение. Светлините угаснаха. Тъмнината се изпълни с трясък на съборени сандъци, кутии и лабораторно оборудване. Питър Янсен се сети какво става.

— Навън има някой! — извика той. — Излизайте! Бързо! — Затърси пипнешком лампата си, намери я и я запали.

Осветлението отново се включи. Батериите бяха дали контакт.

Рик Хътър грабна стреличките си и се втурна към стълбата, следван от Керън Кинг. Останалите трескаво започнаха да събират чували, мачетета, кой каквото намери.

Рик стигна върха на стълбата и хвана колелото на люка, но някой сякаш издигна помещението във въздуха. Рик падна и всички се запремятаха из бункера, а помещението се килна и се разтресе от оглушително блъскане.

— Тъпо… нещо… — Думите разтърсваха бункера като взривяващи се артилерийски снаряди.

Дон Макеле разрови земята около станция „Ехо“, извади я от пръстта и надникна в палатката. Всички сандъци бяха пръснати. Това му се стори необичайно и той реши да отвори люка и да надникне вътре. Хвана колелото с два пръста, но то се счупи. Сега не можеше да отвори бункера.

— Мамка му!

Постави станцията странично, коленичи и опита да отвори люка с върха на ножа си, но не успя. Люкът беше затворен така плътно, че върхът не можеше да се пъхне в цепнатината. Макеле вдигна ножа над главата си, щеше да разсече бункера.

Острието на ножа, високо колкото десететажна сграда за микрочовеците, се заби в бункера с трясък, пръскайки разбит бетон из помещението, продължи надолу и отвори широка дупка в земята. След това започна да разрязва бункера, като го разтърсваше напред-назад.

Рик се вкопчи в колелото на люка и се опита да го завърти.

Успя и хвърли навън чувала си, но точно тогава бункерът започна да се издига във въздуха и Рик видя земята под себе си. Бункерът се обърна настрани и Рик се озова легнал на стълбата. Останалите се стълпиха зад него. Той опита да им помогне, хвана Амар, избута го през отвора и го видя да пада. Бункерът продължаваше да се издига и да се накланя. Питър Янсен се озова до Рик и извика:

— Помогни ми да изкараме останалите!

Двамата успяха да изкарат Дани през люка. Чуха писъка му, докато летеше надолу. Ерика бе след него.

Джени Лин беше прикована от гигантския нож — ръката й се бе озовала между острието и бетона. Керън Кинг се мъчеше да я освободи, докато ножът се движеше странично и заплашваше да ги премаже.

— Ръката ми — изплака Джени. — Не мога да я движа.

Някаква маса се плъзна към Джени, после парче бетон се блъсна в масата и удари Керън. Керън го изрита, за миг се изненада от собствената си сила и трескаво продължи да се опитва да освободи Джени.

Бункерът отново се понесе надолу, тресна се в земята и ножът го разряза на две, разделяйки Джени и Керън и разкривайки небето горе. На фона му се извисяваше някакъв мъж. Мъж, когото не познаваха. Той отвори уста и избоботи. Вдигна високо ножа си.

Керън вдигна Джени на крака и се изправи, гледайки размахания над тях нож. Ръката на Джен беше извита под неестествен ъгъл.

— Бягай! — изкрещя Керън, когато огромното острие се понесе към тях.

Папратово дере

29 октомври, 14:00 ч.

Керън я подхвана, метна я на гръб и хукна с всички сили. Ножът отново полетя надолу, но този път Керън се метна под някакви папрати, все така носейки Джени на гръб.

Земята изтътна и подскочи, след което тътенът заглъхна. Мъжът се отдалечаваше, взел в ръце натрошените половини на станцията. Видяха го да мята парчетата в раница. Продължи по пътя си и след миг изчезна.

Възцари се тишина. Джени плачеше.

— Ръката ми — изскимтя тя. — Боли… ужасно боли.

Ръката й беше счупена, при това лошо.

— Спокойно, ще те оправим — рече Керън, като се мъчеше да звучи оптимистично. Ръката на Джен изглеждаше ужасно, най-вероятно имаше съставно счупване на раменната кост. Керън намери захвърлен недалеч чувал, отвори го и извади радиостанция. — Хей? Има ли някой? С Джени съм. Тя е със счупена ръка. Чувате ли ме?

— Добре сме — отвърна гласът на Питър. — Всички са налице.

Събраха се под папратите и поставиха Джени на едно листо.

Никой от тях нямаше медицински опит. Керън отвори аптечката и намери спринцовка морфин. Вдигна я така, че Джени да я вижда.