Майкъл Крайтън - Микро

— Карфица!

Не беше ясно какво търси карфицата в палатката. Вероятно я бяха използвали, за да приковат нещо към земята. Така или иначе беше стоманена. Можеше да бъде използвана като оръжие.

— Можем да я подострим с диамантените точила и да я направим наистина опасна — каза Керън. — Можем да направим зъбец на върха, за да убива по-ефективно. Зъбецът ще се заклещва в жертвата. Също като харпун.

Наложи се да обработят карфицата в палатката, тъй като бе твърде дълга, за да я свалят долу. Хванаха точилата и започнаха да режат и оформят стоманата. Първо срязаха главичката й, като по този начин я скъсиха и получиха по-добър баланс, така че човек можеше да я държи и да я мята. Редуваха се в оформянето на зъбеца; диамантените точила се справяха добре със стоманата. След като приключиха, Питър взе харпуна и го претегли на ръка. Беше тежък, блестящ и балансиран, а той го държеше, сякаш беше лек като перце. В микросвета парче стомана с подобни размери беше достатъчно тежко, за да нанесе сериозни поражения на насекомо, стига да е достатъчно остро и да го хвърлиш с необходимата сила.

Дани Мино отказа да участва в подготовките, седеше на един нар в бункера със скръстени ръце и свити крака. Питър го съжали и отиде при него.

— Моля те, ела с нас — тихо му каза той. — Тук не си в безопасност.

— Каза, че съм най-слабият — отвърна Дани.

— Нуждаем се от помощта ти, Дани.

— Да бе. Да ви помагам в самоубийството — горчиво рече Дани и отказа да мръдне от мястото си.

Рик Хътър се беше заел да прави стрелички. Излезе на няколко крачки извън палатката, въоръжен с мачете, за да се пази от евентуални мравки, и отряза няколко стъбла трева. Занесе ги в бункера, сряза ги по дължина и започна да бели по-твърдите нишки, подобни на дървесина. Тревата изглеждаше здрава като бамбук. Рик направи две дузини стрелички от две трески. Трябваше да ги закали по някакъв начин, затова отиде при печката и включи един котлон. Внимателно загря и кали върха на една стреличка, като я държеше над горещия реотан. Когато приключи, разряза един дюшек и извади малко от пълнежа му.

Трябваше да закрепи меко „пухче“ в края на стреличката, за да може да я изстрелва с духване през тръбата. За целта му беше нужен конец.

— Амар, остана ли ти още от онази паяжина?

Амар поклати глава.

— Отиде за измъкването на Питър от кутията на змията.

Рик затършува из бункера и намери навито въже. Отряза малко от него и го разприда, получавайки куп много здрави нишки. Сложи малко от пълнежа в края на стреличката и го завърза здраво с една нишка. Вече разполагаше с истинско оръжие — стреличка със закален връх и пухче в края, готова да бъде потопена в отрова.

Никой учен обаче не приемаше, че изобретението му ще работи, преди да го е изпробвал. Едно от стъблата влезе в ролята на тръба. Рик пъхна стреличката в нея, прицели се в дървената рамка на два нара и стреля. Стреличката профуча през стаята, улучи рамката… и отскочи.

— По дяволите — промърмори той. Върхът не можеше да пробие дървото. Това означаваше, че няма да пробие и екзоскелета на насекомо.

— Провал — отбеляза Керън.

— Трябва ми метален връх — реши Рик.

Откъде да вземе метал?

Прибори. Прибори за хранене. Взе метална вилица от кухнята и огъна един от зъбите й. Отряза го с помощта на диамантеното точило и го заостри хубаво. Закрепи стоманения връх към стреличката и отново стреля. Този път стреличката се заби в дървото със задоволително дрън и остана там, трептейки.

— Това вече ще се забие в бръмбар — заяви Рик, след това отряза зъбите на всички вилици в бункера и се сдоби с повече от две дузини стрелички и няколко тръби. Постави тръбичките в пластмасова кутия, която намери в лабораторията. Така щеше да ги запази сухи и защитени от повреда.

Оставаше да приготви кураре, но за целта му бяха нужни още съставки. Подобно на финия сос, доброто кураре съдържаше различни съставки, които трябваше да бъдат сварени заедно — същинска химия на ужасите. Засега разполагаше единствено с плода на сапуненото дърво, който бе оставил горе в палатката. Никой не искаше отрова в бункера. Плодът щеше да отдели летливи вещества. Поради същата причина Рик не можеше да свари курарето на печката. Така или иначе не разполагаше със съставките, а дори и да бяха налице, щеше да изтрови всички, ако се опиташе да приготви кураре на закрито. Парите сигурно щяха да ги убият.

Налагаше се да действа навън, на открит огън.

Намериха също бинокъл и още два челника и ги прибраха в торбите. Амар Сингх изрови отнякъде руло тиксо.