Майкъл Крайтън - Микро

— Не можем да останем тук — меко й каза Керън. Виждаше колко е уплашена. — Най-опасното същество, пред което сме изправени, не е насекомо. А човек.

Питър Янсен предложи да се придържат към първоначалния план — да идат на паркинга, да се опитат да се качат на камиона до „Наниджен“ и някак да се доберат до тензорния генератор.

— Трябва да се върнем в нормални размери възможно най-скоро. Не разполагаме с много време.

— Не знаем как да работим с генератора — възрази Джени Лин.

— После ще мислим за това.

— Разполагаме с нелоши средства да се качим в камиона, в това число въжената стълба, която намерихме в раницата — каза Рик. Той беше претърсил сандъците и бе попаднал на още две радиостанции. Това означаваше, че вече разполагат с четири средства за комуникация.

— Трябва да направим само едно нещо — промърмори Дани Мино. — Да се обадим за помощ.

Той вдигна една радиостанция.

— Обадиш ли се в „Наниджен“, Вин Дрейк ще дойде да ни търси, при това не с лупа в ръка — каза му Рик. — А с кубинки с по-дебели подметки.

Питър предложи да използват радиото само в краен случай, за да не може Дрейк да ги подслуша.

— Не виждам смисъл — каза Дани. — Трябва да повикаме помощ.

Джени Лин не участваше в разговора. Отваряше всички шкафове и внимателно ги преглеждаше. Намери лабораторен бележник и го запрелиства. Някой си беше водил бележки — най-вече за атмосферните условия и отчети за събраните проби. Стори й се безполезно, докато не попадна на карта.

— Вижте това — каза тя и остави отворения бележник на масата.

Някой беше скицирал груба карта на долината Маноа. На нея се виждаха местата на десет снабдителни станции, пръснати из Папратово дере и нагоре по склоновете към Тантал, на все по-голямо разстояние от парниците и паркинга. Снабдителните станции бяха означени в стила на НАТО — от Алфа, Браво и Чарли до Кило. Имаше стрелка с надпис: КЪМ БАЗА ТАНТАЛ — ГОЛЯМАТА КАНАРА. Самият кратер не беше показан на картата. Същото се отнасяше и за базата.

Макар груба и непълна, картата съдържаше ценна информация. Тя показваше най-общото разположение на снабдителните станции. Местоположението на всяка една бе отбелязано с характерни особености около нея — дървета, камъни, папрати — и правеше възможно откриването на станциите, стига да намериш ориентирите. Една от станциите се намираше непосредствено до паркинга — станция „Алфа“, разположена под група джинджифилови растения според бележката на картата.

— Можем да тръгнем към станция „Алфа“ — каза Питър Янсен. — Дори да не останем там, можем поне да я претърсим за още продоволствия и информация.

— Защо ни е да отиваме където и да било? — попита Дани. — Кински беше прав. Трябва да преговаряме с Вин.

— Дори не си го помисляй! — развика се Рик.

— Моля ви, престанете! — обади се Амар Сингх. Не можеше да търпи конфликтите им. — Рик, хората имат различен подход. Трябва да бъдеш по-толерантен към Дани…

— Стига глупости, Амар. Този тип ще ни погуби с тъпите си…

Питър Янсен усещаше, че положението е на път да излезе от контрол. Едно нещо можеше да ги унищожи със сигурност и това бе конфликт в групата. Ако не действаха като екип, скоро щяха да са мъртви. Трябваше да намери начин да накара тези сприхави, дебнещи се учени да разберат, че оцеляването изисква сътрудничество. Изправи се, застана начело на масата и зачака. Накрая всички утихнаха.

— Приключихте ли с караниците? — рече той. — А сега искам да кажа нещо. Вече не се намираме в Кеймбридж. В академичния свят излизате начело, като прегазвате съперниците си и доказвате, че сте по-добри от всички други. В тази джунгла не става въпрос за излизане начело, а за оцеляване. Трябва да си сътрудничим, за да оцелеем. И трябва да убием всичко, което ни заплашва. В противен случай ще бъдем убити.

— О, принципът „убий или ще бъдеш убит“ — пренебрежително рече Дани. — Старомодна псевдодарвинистка философия от Викторианската епоха.

— Дани, трябва да правим онова, което е нужно, за да оцелеем — каза Питър. — Но оцеляването не означава само убиване. Помислете си какво сме ние като човешки същества. Преди милион години предците ни са оцелявали в саваните на Африка, като са действали в екип. Или по-правилно ще бъде да кажа банда — по онова време ние сме били банди човеци. Преди милион години не сме се намирали на върха на хранителната верига. Ловували са ни какви ли не животни — лъвове, леопарди, хиени, диви кучета, крокодили. Но ние отдавна си имаме вземане-даване с хищници. Оцелели сме благодарение на мозъците си, на оръжията и на сътрудничеството — на съвместната работа. Мисля, че сме създадени за това пътешествие. Нека да мислим за него като за единствения шанс да видим невероятни неща в природата, каквито никой досега не е виждал. Но каквото и да решим да правим, ще трябва да работим заедно, в противен случай с нас е свършено. Силни сме толкова, колкото е силен най-слабият в групата.