Майкъл Крайтън - Микро

И побягна.

Пред нея останалите тичаха с все сили, подгонени от страха, прескачаха листа и стъбла на папрати, заобикаляха препятствия. „Как тичам толкова бързо? Никога не съм развивала такива скорости…“ — помисли си Керън. Явно телата им бяха много по-силни и бързи в микросвета. Чувстваше се като супергерой и усещането я изпълни с ликуване. Прескачаше препятствия като олимпийски състезател, преодоляваше разстояния с невероятни скокове. Даде си сметка, че спринтира с около осемдесет километра в час според мащабите на микросвета. „Убих мравка. С нож и с голи ръце.“

Не след дълго се озоваха извън видимостта на мравките. Пред тях в далечината се издигаше палатката.

Мравките работници продължаваха да разфасоват тялото на Кински. Отхапаха ръцете и краката му и разкъсаха торса на парчета, раздробяваха с хрущене ребра и гръбнак, изкормваха го. Пиеха кръвта с мляскащи звуци. Навсякъде се въргаляха разкъсани окървавени дрехи и вътрешности. Мравките започнаха да пренасят месото под земята.

Керън Кинг спря за момент да погледне назад и видя как мравките отнасят главата на Кински към отвора. Очите се взираха назад, докато работниците я пъхаха в дупката. Изражението й бе някак изненадано.

„Наниджен“

29 октомври, 10:00 ч.

В централната част на Оаху бе слънчево и от стаята се откриваше широк панорамен изглед към острова. Прозорците гледаха към полетата със захарна тръстика до магистрала „Фарингтън“, Пърл Харбър, където военните кораби се полюшваха като сиви призраци, и към белите кули на Хонолулу. Оттатък града по хоризонта вървеше назъбена редица върхове, потънали в мъгливи зелени и сини нюанси. Това бяха планините Коолау Пали на Оаху. Над хребета бяха започнали да се трупат облаци.

— Ще вали към Пали. Както обикновено — промърмори Винсент Дрейк, без да се обръща конкретно към някого. „Дъждът ще реши проблема — мислеше си той. — Ако мравките вече не са го решили.“ Разбира се, ако имаше оцелели, сигурно бяха намерили убежище в някоя снабдителна станция. Напомни си да не пренебрегва тази подробност.

Обърна гръб на прозореца и седна на дългата маса от полирано дърво, където го чакаха останалите. Срещу него бе Дон Макеле, вицепрезидентът по охраната. Присъстваше и медийният директор на „Наниджен“ Линда Велгроен, помощничката й и представители на различни отдели.

В другия край на масата, отделно от всички останали, седеше слаб мъж с очила без рамки. Д-р Едуард Кател беше главният представител на консорциума „Даврос“, групата фармацевтични компании, които осигуряваха капитала на „Наниджен“. „Даврос“ бяха налели един милиард в „Наниджен“ и Едуард Кател следеше събитията в компанията от името на инвеститорите.

— … седем специализанти — казваше Дрейк. — Смятахме да ги привлечем за полева работа в микросвета. Изчезнаха. Главният ни изпълнителен директор Алисън Бендър също изчезна.

— Може да са отишли да гледат прибоя на северния бряг.

Дрейк си погледна часовника.

— Досега трябваше да са се обадили.

— Май трябва да съобщя за изчезването им — обади се Дон Макеле.

— Добра идея — съгласи се Дрейк.

Запита се кога ли полицията ще открие фирмената кола с тялото на Алисън и дрехите на студентите. Автомобилът бе паднал в заливче, което се пълнеше по време на прилив. Не му се вярваше полицията да заподозре нещо около катастрофата. Ченгетата са местни, помисли си той. А местните жители приемат живота по-леко, предпочитат простите обяснения, тъй като те означават най-малко работа. Въпреки това не му се искаше полицията да прояви прекалено голям интерес.

— Точно сега „Наниджен“ не може да си позволи медиен интерес — каза той на Дон Макеле и медийния отдел. — Намираме се на критичен етап от експлозивното си разрастване. Трябва да работим без много шум, докато не изгладим несъвършенствата около тензорния генератор, особено проблема с микрокесонната болест. — Обърна се към Линда Велгроен. — Твоята задача е да не допускаш разгласяването на този инцидент.

— Разбрано — кимна Велгроен.

— Ако от медиите започнат да се интересуват, бъди любезна и отзивчива, но не давай никаква информация — продължи Дрейк. — Работата ти е да бъдеш скучна.

— Има го в характеристиката ми — с усмивка каза Велгроен.

— „Опит в многословни безсъдържателни медийни изявления в критични ситуации“. Това означава, че когато се размирише, мога да бъда толкова вълнуваща за медиите, колкото епископален викарий, обсъждащ как се пече тиква.