Майкъл Крайтън - Микро

Кински пое водачеството от Питър и тръгна да заобикаля албизията отляво, като се провираше през мъртвите папратови листа, удряше със сламката копие и си разчистваше пътя.

Питър Янсен изостана. Искаше да държи мравките под око, докато групата продължава нататък. Рик Хътър беше последен и се движеше бавно с големия плод в раницата и със сламката в ръце.

— Рик, ще ми дадеш ли копието си? Аз ще поема ариергарда — каза Питър.

Рик кимна, подаде му сламката и продължи напред.

Междувременно Кински издърпа едно листо настрани и каза високо:

— Ако успеем да се доберем до „Наниджен“, ще трябва да намерим скритата конзола, за да можем да управляваме генератора, дори ако господин Дрейк не иска…

Млъкна насред изречението. В далечината, отвъд корените на дървото, се виждаше върхът на палатка.

— Станция! Станция! — извика Кински и се затича напред.

Не видя входа на мравуняка — тунел, изграден от буци слепена пръст, който започваше от основата на една палма. Кински изтича пред отвора, а около него на пост стояха десетки мравки войници, два до три пъти по-едри от работниците. Имаха мътночервени тела, покрити с редки, настръхнали власинки. Главите им бяха лъскави и черни, несъразмерно големи и покрити с броня, а челюстите им бяха пригодени за бой. Очите им приличаха на черни топчета за игра.

Забелязаха тичащия към палатката Кински и атакуваха моментално.

Кински забеляза устремените към него гигантски мравки и рязко зави. Войниците обаче се бяха разгърнали. Приближаваха го от различни посоки и стратегията им откъсна пътищата му за бягство. Кински спря насред затварящия се кръг войници, вдигнал копието над главата си.

— Не! — извика той. Замахна към един войник, но той стисна сламата с челюсти и отчупи върха й. Няколко мравки се хвърлиха напред и започнаха да дърпат Кински на земята, а една сключи челюсти около китката му. Кински изкрещя и заразмахва ръка, за да се освободи, но мравката го бе стиснала здраво и тръскаше глава като куче, убиващо плъх. Китката се откъсна и мравката политна назад, падна и побягна с плячката си. Кински изрева и рухна на колене, стиснал осакатената си ръка, от която шуртеше кръв. Друг войник се покатери по гърба му, захапа го зад ухото и започна да разкъсва скалпа му. Кински падна и се загърчи. За миг войниците го приковаха към земята и задърпаха ръцете и краката му, мъчейки се да го разкъсат. Една мравка сключи челюсти под брадичката му и писъците се замениха с гъргорене, когато кръвта бликна и оплиска главата на войника. По-малките работници се включиха в атаката и Кински изчезна под купчината полудели мравки.

Питър Янсен се втурна с крясъци напред и заразмахва копието си, за да пропъди мравките от Кински, но вече бе твърде късно. Той спря пред гъмжилото разгневени войници, стиснал сламката и вперил поглед в ужасната сцена. Реши, че може да спечели време за останалите, и тръгна напред. Едва тогава забеляза, че Керън Кинг е до него с нож в ръка.

— Махай се! — нареди й Питър.

— Няма — отвърна тя. Приклекна, загледана в мравките, и протегна ножа. Може би щеше да ги забави, да даде време на другите да избягат. Междувременно от мравуняка се изсипаха още войници и защъкаха наоколо в търсене на врагове. Един от тях се втурна към Питър и Керън с широко разтворени челюсти.

Питър мушна с копието към мравката, тя се извъртя и се хвърли към него с огромна скорост.

— Остави на мен, Питър! — извика Керън Кинг.

Тя отстъпи назад, скочи, издигайки се по-високо, отколкото би могъл нормален човек, и се приземи като котка по-далеч от мравките. В същото време извади от колана си спрея със защитни вещества, които бе взела за своята презентация. Бензо. Мравките не го обичаха, беше сигурна в това. Пръсна към приближаващата мравка. Тя моментално спря, обърна се… и побягна.

— Да! — тържествуващо извика Керън. Спреят действаше. Караше ги да бягат като зайци.

С периферното си зрение видя, че останалите от групата се отдалечават. Добре. Беше им осигурила малко време. Продължи да пръска и спреят задържаше атаката на мравките. Бутилката обаче съдържаше ограничено количество течност, а от мравуняка продължаваха да излизат войници. Цялата колония бе вдигната по тревога. Една мравка скочи към Керън, кацна на гърдите й, разкъса ризата и започна да щрака с челюсти към врата й.

Керън изкрещя, сграбчи мравката зад главата, вдигна я във въздуха и заби ножа в главата й. Острието проби бронята и потече бистра течност — хемолимфа, кръвта на насекомите. Керън моментално запрати мравката настрани и тя се загърчи на земята. Мозъкът й бе унищожен. Но мравките не изпитваха страх, нямаха инстинкт за самосъхранение и като че ли бяха безброй. Когато я приближиха, Керън скочи назад, направи кълбо във въздуха и се приземи на крака като цирков акробат.