Майкъл Крайтън - Микро

— Предлагам оставката си, сър — каза той. — Още от този момент.

Дрейк се усмихна, стана и постави ръка на рамото му. Усети, че изкуствената коприна е подгизнала. Изпита удоволствие, че няколко добре подбрани думи могат да накарат един бивш морски пехотинец да плувне в пот.

— Не я приемам. — Очите му се присвиха и той се вгледа изпитателно в Макеле. Беше унизил шефа на охраната си и сега той изгаряше от желание да му се хареса. — Иди в ботаническата градина и събери снабдителните станции, Дон. Всички. Донеси ги тук. Трябва да бъдат почистени и поправени.

Така евентуалните оцелели нямаше да намерят убежище в някоя от тях.

Д-р Кател взе дипломатическото си куфарче и тръгна към изхода. Погледна към Дрейк, кимна и излезе, без да каже нито дума.

Вин Дрейк отлично разбираше какво означава това кимане. Оправи бързо кашата и „Даврос“ няма да научи за това.

Отиде до прозореца и погледна навън. Както винаги пасатите брулеха планините, които вечно тънеха в мъгла и дъждовни облаци. Нямаше за какво да се тревожи. За хора без оръжия и защитно снаряжение оцеляването в микросвета се измерваше в минути, най-много в часове.

— Природата ще направи своето — тихо промърмори той.

Станция „Ехо“

29 октомври, 10:40 ч.

Седемте специализанти се скупчиха пред входа на палатката. Над него имаше табела с надпис „Снабдителна станция «Ехо». Собственост на «Наниджен Майкротекнолъджис»“. Всички бяха в шок, изпълнени с ужас от бруталната смърт на Кински. Освен това бяха изключително изненадани от скоростта, която бяха развили при бягството си. Дани Мино бе изгубил мокасините си. Те отлетяха от краката му, когато си плю на петите и побягна така, че можеше да посрами и най-големите олимпийски спринтьори. Сега стоеше бос и изкалян и клатеше невярващо глава. Освен това бяха видели как Керън Кинг се сражава с мравките — извъртанията и подскоците й, полета й във въздуха.

Ясно беше, че в микросвета са способни на неща, за които не бяха й сънували.

Разучиха снабдителната станция бързо, тъй като колоната мравки можеше да се появи всеки момент. Палатката, пълна с различни сандъци, се издигаше върху бетонна площадка. В центъра й имаше кръгъл стоманен люк на шахта, който се отваряше и затваряше с колело, подобно на херметичните врати на подводниците. Питър Янсен завъртя колелото и отвори люка. Под него имаше стълба, водеща надолу в мрака.

— Ще проверя — каза той. Сложи лампата на главата си, включи я и се спусна.

Озова се насред тъмно помещение. Лъчът освети нарове и маси. Питър забеляза редица превключватели по стената, завъртя ги и лампите светнаха.

Помещението беше бетонен бункер със спартански условия за живот. Покрай две от стените бяха наредени двуетажни нарове. Имаше работна маса с основни лабораторни пособия, трапезария с маса, пейки и готварска печка. Източникът на енергия на бункера се намираше в съседно помещение и представляваше две батерии с размер О, издигащи се високо над главата му. Друга врата водеше към тоалетна и душ. В един шкаф бяха подредени пакети суха храна. Бункерът бе недостъпен за хищници — нещо като бомбоубежище в опасна биологична среда.

— Не се намираме в Дисниленд — каза Питър Янсен. Седеше прегърбен на масата, напълно изтощен. Не можеше да мисли ясно. Картините от смъртта на Кински не напускаха съзнанието му нито за миг.

Керън Кинг се облегна на стената. Беше изцапана с мравешка кръв — лепкава и прозрачна, с леко жълтеникав оттенък. Съхнеше бързо.

Дани Мино също се беше свил до масата и отново драпаше лицето и носа си с нокти.

На работната маса имаше компютър.

— Можем да научим нещо от това — каза Джени Лин и го включи. Компютърът се стартира, но се появи екран за въвеждане на парола. Естествено, не я знаеха, а Джаръл Кински вече не можеше да им помогне.

— Тук не сме в безопасност — отбеляза Рик Хътър. — Дрейк може да дойде всеки момент.

Амар Сингх беше на същото мнение.

— Предлагам да се заредим с храна и екипировка и веднага да се махаме — каза той.

— Не искам да излизам — с треперещ глас рече Ерика Мол и се отпусна на един нар. Защо й трябваше да напуска Мюнхен — Микроския университет? Копнееше за сигурността на европейските проучвания. Тези американци си играеха с огъня. Водородни бомби, свръхмощни лазери, роботи убийци, смалени хора… Американците призоваваха демони. Събуждаха технологични чудовища, които не можеха да контролират, но въпреки това като че ли се наслаждаваха на силата си.