Майкъл Крайтън - Микро

Питър млъкна и се запита дали не е стигнал прекалено далеч, дали не се е показал като проповедник пред специализантите.

Последва кратко мълчание, останалите смилаха речта му.

Дани Мино заговори пръв:

— Предполагам, че под „най-слабия“ имаш предвид мен.

— Не съм казвал такова нещо… — отвърна Питър.

— Извинявай, Питър — прекъсна го Дани. — Не съм някакъв тъпоумен хоминид с изпъкнали вежди, стиснал очукан камък в юмрук и разбиващ радостно черепи на леопарди. Ако трябва да сме точни, аз съм образован човек, свикнал с градска среда. Онова навън не е Харвард Скуеър. А зелен ад, в който пълзят мравки с големината на питбули. Ще остана в този бункер и ще чакам помощ. — Той почука по стената. — Това място е устойчиво на мравки.

— Никой няма да ти дойде на помощ — каза му Керън.

— Ще видим. — Дани млъкна и седна нацупен.

— Питър е прав — каза Амар и се обърна към Питър. — Аз съм в екипа.

Облегна се и затвори очи, сякаш мислеше за нещо.

— Аз също — рече Керън.

— Питър е прав — най-сетне се съгласи и Ерика Мол.

— Мисля, че ни трябва водач — рече Джени Лин. — Според мен Питър трябва да е начело.

— Питър е единственият, който се погажда с всички в групата — каза Рик и се обърна към него. — Само ти можеш да ни водиш.

Предложението бързо беше прието с гласуване; Дани отказа да участва.

Сега въпросът беше да накара екипа да заработи.

— Първо трябва да се нахраним. Направо умирам от глад — каза Рик.

И наистина, всички бяха здравата прегладнели. Бяха будували цялата нощ, без да сложат и хапка в устата си. А после дойде ред на онова лудо бягане от мравките.

— Сигурно сме изгорили много калории — каза Питър.

— През целия си живот не съм била толкова гладна — призна Ерика Мол.

— Телата ни са съвсем малки. Вероятно горим калории много по-бързо. Също като колибрито, нали се сещате? — каза Керън.

Извадиха пакетите готова храна, отвориха ги и изгълтаха съдържанието им, седнали на масата или проснали се из помещението. Храната не беше много и изчезна за секунди. Намериха гигантски блок шоколад и Керън го насече на седем части с ножа си. Лакомството също се стопи бързо.

Докато претърсваха бункера за нещо, което би могло да им бъде от полза в пътя до паркинга, попаднаха на множество пластмасови лабораторни бутилки със завиващи се капачки и ги натрупаха на масата. Можеха да ги използват за вода и да държат в тях полезни химически вещества.

— Ще ни трябват химически оръжия, каквито използват насекомите и растенията — каза Джени Лин.

— Да, а на мен ще ми трябва нещо, в което да държа курарето — добави Рик.

— Кураре — промърмори Керън. — Да бе.

— Гадна работа е — каза Рик.

— Стига да знаеш как се прави.

— Знам! — надменно заяви Рик.

— Кой те научи, Рик? Някой ловец от джунглата ли?

— Чел съм статии…

— Статии за кураре. — Керън се обърна и се зае с нещо друго, а Рик кипеше безмълвно.

В един сандък тя намери три мачетета. Всяко вървеше с колан с ножница и диамантено точило, пъхнато в специален джоб на колана. Питър Янсен извади едното и опита острието му с палец.

— Еха, остро е.

Опита за проба мачетето на ръба на масата. Острието потъна в дървото като в масло. Беше по-остро и от скалпел.

— Остро е като микротом — каза той. — Като онзи, който използваме в лабораторията за разрязване на тъкани.

Питър прокара диамантеното точило по ръба на острието. Явно точилото беше предназначено да поддържа мачетето в отлична форма.

— Острието е много фино и вероятно се затъпява бързо. При нужда можем да го наточим. — Дългите ножове щяха да им помогнат да си проправят път през растителността.

Керън Кинг замахна с едно мачете над главата си.

— Добър баланс — рече тя. — Прилично оръжие.

Рик Хътър се дръпна уплашено назад, докато тя размахваше острието.

— Можеш да отрежеш нечия глава — възкликна той, а Керън се усмихна презрително.

— Знам какво правя. Ти си гледай плодчетата и стреличките.

— Стига си се заяждала! — избухна Рик. — Какъв ти е проблемът?

Питър Янсен се намеси. Въпреки обещанията им да работят като екип думите явно бяха по-лесни от делата.

— Рик, Керън, моля ви. Всички ще бъдем благодарни, ако престанете да се карате. Опасно е за всички ни.

Джени Лин тупна Рик по рамото.

— Керън просто показва страха си.

Това никак не се хареса на Керън, но тя премълча, защото Джени беше права. Керън много добре знаеше, че мачетето няма да спре някои хищници — като птиците, например. Заяждаше се е Рик, защото се страхуваше. Беше разкрила страха си пред другите и това я смущаваше. Качи се по стълбата, отвори люка и излезе навън да се успокои. Започна да преглежда сандъците, наредени в палатката. В един намери пакети с храна, а в друг — множество епруветки и научни проби, вероятно събрани от последния екип. Попадна и на стоманен прът, скрит под импрегнирана хартия. Беше по-дълъг от нея. Единият му край беше заострен, а другият бе по-широк и затъпен. За момент не можа да разбере какво представлява това огромно метално чудо. Но после се сети за мащабите. Слезе в бункера и съобщи на останалите за находката си.