Майкъл Крайтън - Микро

Джени протегна ръка и я улови, след което я затъркаля между палеца и показалеца си. Беше здрава и твърда, като малък орех.

— Това е полен — промълви тя.

Погледна нагоре. Недалеч растеше грамаден хибискус, отрупан с бели цветчета, досущ като облак. Поради някаква необяснима причина сърцето й подскочи от гледката. За миг се почувства щастлива, че е толкова мъничка.

— Тук е като… в страната на чудесата — каза тя, като бавно се обръщаше и гледаше цветчетата, които ръсеха дъжд от полени върху нея. — Не съм си представяла подобно нещо.

— Джени, трябва да продължим. — Питър Янсен беше спрял да я изчака и подкарваше останалите като овчар.

Колкото до ентомоложката Ерика Мол, тя изобщо не се чувстваше щастлива. Страхът й нарастваше. Знаеше достатъчно за насекомите, за да бъде ужасно уплашена от тях точно сега. Те имат броня, а ние нямаме, помисли си Ерика. Бронята им е от хитин. Биопластична, лека и изключително здрава. Тя прокара пръсти по ръката си, усещайки нежната си кожа с деликатния мъх по нея. Ние сме меки, помисли си тя. Ставаме за ядене. Не сподели страховете си с останалите, но ужасът започваше да я задушава под привидното спокойствие. Страхуваше се, че ще изгуби контрол над себе си и ще изпадне в паника. Стисна устни, сви юмруци и продължи напред, като се мъчеше да се овладее.

Питър Янсен обяви почивка и всички насядаха по краищата на листата. Питър искаше да се възползва от Джаръл Кински. Той знаеше много за тензорния генератор — нали все пак работеше с него. Ако успееха да се върнат в „Наниджен“ и да се доберат до помещението на генератора, щяха ли да са в състояние да задействат машината? Как биха могли да го направят, щом са толкова дребни?

— Ще ни е нужна ли помощ от човек с нормални размери, който да пусне машината? — попита той.

Кински изглеждаше разколебан.

— Не съм сигурен — рече той, докато ровеше земята със сламка. — Чувал съм слухове, че създателят на тензорния генератор е инсталирал миниатюрно контролно табло за непредвидени обстоятелства, което може да се използва от микрочовеци. Предполагам, че се намира някъде в контролната стая. Търсих го неведнъж, но така и не го открих. На чертежите също няма нищо. Но ако успеем да го открием, бих могъл да го използвам.

— Ще ни трябва помощта ви — каза Питър.

Кински вдигна копието си и се загледа в кърлежа, който пълзеше по него и размахваше предните си крачета.

— Искам само да се прибера у дома при семейството си — тихо рече той и тръсна сламката, запращайки кърлежа на земята.

— На шефа ви не му пука за семейството ви — рязко му каза Рик Хътър.

— Рик няма семейство — прошепна Дани Мино на Джени Лин. — Няма си дори прия…

Рик се хвърли към него и Дани се дръпна уплашено.

— Насилието не решава проблеми, Рик! — извика той.

— Но би решило теб — промърмори Рик.

Питър стисна рамото му, сякаш казваше „спокойно“. Обърна се към Кински.

— Има ли някакъв друг начин да се върнем в „Наниджен“? Камионът може и да не дойде.

Кински сведе глава и се замисли. След известно време каза:

— Ами… можем да опитаме да стигнем до базата „Тантал“.

— Каква е тази база?

— Намира се в кратера Тантал, на планинския хребет над тази долина. — Кински посочи неопределено към планината, която беше само зелен силует, едва видим през пролуките между листата. — Някъде там.

— Вин Дрейк спомена Тантал по време на обиколката — каза Джени Лин.

— Спомням си — обади се Керън.

— Базата отворена ли е? — обърна се Питър към Кински.

— Не мисля. Там загинаха хора. В Тантал има хищници.

— Какви хищници? — попита Керън.

— Оси, доколкото чух. Обаче — продължи замислено Кински — в базата имаше микросамолети.

— Микросамолети ли?

— Да. Като за нашите размери.

— Бихме ли могли да долетим с тях до „Наниджен“?

— Не зная какъв е обхватът им — отвърна Кински. — И не зная дали са още в базата.

— На каква височина се намира тя?

— На шестстотин метра над долината — отвърна Кински.

— Шестстотин метра нагоре! — избухна Рик Хътър. — Това е… невъзможно за хора с нашите размери.

Кински сви рамене. Останалите мълчаха.

Питър Янсен взе нещата в свои ръце.

— Добре, ето какво трябва да направим според мен. Първо, да опитаме да намерим снабдителна станция и да вземем необходимата екипировка. После ще се помъчим да стигнем до паркинга. Ще чакаме там камиона. Трябва да се върнем колкото се може по-скоро.

— Ясно е, че ще умрем — с треперещ глас се обади Дани Мино.