Майкъл Крайтън - Микро

— Къде спира?

— На паркинга. До парника.

Всички се умислиха.

— Джен е права. Трябва да опитаме да се качим в камиона — каза Питър. — Така ще стигнем до „Наниджен“ и ще се помъчим да се доберем до тензорния генератор…

— Момент… А как ще се качим в проклетия камион, като сме толкова малки? — попита Рик Хътър и се обърна към Питър. — Този план е безумен. Ами ако няма камион? „Наниджен“ е на двайсет и пет километра оттук. Ние сме сто пъти по-малки от нормалните си размери. Помислете си само. Това означава, че за нас един километър се равнява на сто. Иначе казано, две хиляди и петстотин километра до „Наниджен“. Трябва да изминем горе-долу разстоянието, което са изминали Луис и Кларк. При това трябва да го направим за по-малко от четири дни, в противен случай ще умрем от кесонна болест. Лично аз не бих заложил на шансовете ни, момчета и момичета.

— Предложението на Рик е да закършим ръце и да се предадем — преведе Керън.

Рик ядосано се завъртя към нея.

— Трябва да сме практични…

— Ти не си практичен, а хленчиш — заяви Керън.

Питър се опита да уталожи страстите. Застана между Рик и Керън; предпочиташе да стане мишена на гнева им, отколкото да ги остави да се карат.

— Моля ви — рече той и постави ръка на рамото на Рик. — Разправиите няма да помогнат. Хайде да действаме стъпка по стъпка.

Групата продължи мълчаливо напред.

Високи малко повече от сантиметър, специализантите не виждаха почти нищо в гората, дори след като слънцето изгря. Буйните папрати растяха нагъсто във всички посоки и представляваха особен проблем, тъй като блокираха изгледа и създаваха дълбоки сенки. Изгубиха от поглед парника и не можеха да открият познати ориентири. Въпреки това продължиха напред. Слънцето се издигна в небето и косите му лъчи пробиваха тук-там зеления балдахин.

Сега виждаха почвата по-ясно. Тя гъмжеше от малки организми — нематодни червеи, почвени кърлежи и други дребни създания. Именно тяхното гърчене бе усетила под краката си Джени Лин в тъмното. Почвените кърлежи бяха мънички, подобни на паяци организми от най-различни видове, които пълзяха навсякъде или се криеха в пукнатините в почвата. Бяха почти невидими за нормален човек, но в сравнение с микрочовеците изглеждаха доста по-едри. За смалените хора кърлежите бяха с размерите на оризови зърна, имаше и такива колкото топки за голф. Повечето имаха малки яйцевидни телца, покрити с дебела броня и подобни на шипове власинки. Бяха паякообразни; арахнологът Керън Кинг непрекъснато спираше да ги зяпа. Не разпозна нито един; огромно количество неизвестни видове. Беше поразена от богатството на природата — тук разнообразието беше невъобразимо. Организмите бяха навсякъде. Приличаха й на рачета по каменист бряг — мънички и безвредни, вечно заети с нещо и щъкащи насам-натам, всяко водеше своя малък, скрит живот. Взе един кърлеж и го постави на разтворената си длан.

Създанието изглеждаше тъй деликатно, така съвършено. Керън усети как духът й се повдига. За своя изненада осъзна, че се чувства щастлива в този странен нов свят.

— Не знам защо, но сякаш цял живот съм се опитвала да открия подобно място — рече тя. — Все едно се прибирам у дома.

— Не бих казал същото за себе си — промърмори Дани.

Кърлежчето изследваше дланта на Керън.

— Внимавай, може да те ухапе — обади се Джени Лин.

— Не и този дребосък — отвърна Керън. — Виждаш ли устата му? Пригодена е да всмуква отпадъци, мъртва материя. Той яде боклук.

— Откъде разбра, че е „той“?

Керън посочи коремчето му.

— Това е пенисът му.

— Мъжле, колкото и дребно да е — отбеляза Джени.

Докато вървяха, Керън се въодушевяваше все повече.

— Кърлежите са невероятни. Те са изключително тясно специализирани. Повечето от тях са паразити, при това много придирчиви относно гостоприемниците си. Има един вид, който живее само по очните ябълки на определен вид прилеп и никъде другаде. Друг вид пък се среща единствено в ануса на ленивец…

— Керън, моля те! — избухна Дани.

— Преживей го, Дани, това е природа. Около половината хора на планетата имат кърлежи в миглите. Много насекоми също имат кърлежи по себе си. Има дори кърлежи, които живеят върху други кърлежи — дори кърлежите си имат кърлежи.

Дани седна и махна един кърлеж от глезена си.

— Ситното чудовище ми прояде чорапа.

— Явно яде отпадъци — каза Джени.

— Много смешно.

— Някой иска ли да опита природния ми крем от смола? — обади се Рик Хътър. — Държи кърлежите настрана.