Майкъл Крайтън - Микро

— Не, не — повтори той. — Алисън, моля те. Трябва да решим къде е седял всеки.

— Притеснена съм.

— Добре, но все пак трябва да го направим.

— Всичко ще се разбърка, когато я бутнеш от скалата.

— Въпреки това трябва да го направим.

— Но полицията… няма да открие тела. Няма да са в колата…

— Долу има какви ли не течения. И акули. Морето поглъща мъртвите. Затова го правим, Алисън.

— Добре, добре — отвърна уморено тя. — Кой е отзад?

— Дани.

Тя извади пуловер и оръфан роман на Конрад — „Шанс“.

— Сигурен ли си, Вин? Прилича на нагласено.

— Подписал го е.

— Добре. Кой е до него?

— Джени. Тя го съжалява.

Деликатен щампован шал, колан от кожата на бял питон.

— Доста е скъп. Не е ли незаконно?

— Коланът от питон ли? Само в Калифорния.

Последваха очилата на Питър Янсен, които той винаги губеше някъде, банските на Ерика и сърфистки шорти.

Продължиха с предните седалки, с Керън Кинг зад волана. После Вин Дрейк разля медицинския спирт отзад, смачка бутилката и я хвърли отпред, където щеше да се заклещи под панела.

— Не бива да прекаляваме.

Огледа се — пухкави облаци на тъмносиньото небе, бял прибой далече долу.

— Прекрасна нощ — поклати глава той. — Живеем в прекрасен свят. — Отиде отляво на колата и я загледа от разстояние. — Точно пред нас има наклон. Карай няколко метра, докато не стигнеш до него, после ще слезеш и ще я избутаме.

— Хей. — Алисън вдигна ръце. — Аз, такова… не искам да се качвам отново, Вин.

— Стига глупости. Става въпрос за три метра. Само някакви си три метра.

— Но ако нещо…

— Нищо няма да се случи.

— Защо ти не я откараш до склона?

— Алисън. — Погледна я твърдо в мрака. — Аз съм по-висок и ще трябва да преместя седалката назад, а това може да се стори подозрително на полицаите.

— Но…

— Разбрахме се. — Той й отвори вратата. — Хайде, качвай се.

Тя се поколеба.

— Разбрахме се, Алисън.

Тя седна зад волана. Трепереше, въпреки че нощта бе топла.

— А сега вдигни гюрука — каза той.

— Гюрукът? Защо? — попита тя.

— За да може всичко да остане в колата.

Тя запали двигателя, натисна един бутон и гюрукът на бентлито се вдигна. Вин се дръпна на известно разстояние и й даде знак да потегли. Колата се наклони напред, плъзна се няколко стъпки — Алисън изписка — и спря.

— Добре, идеално — каза Вин, докато бъркаше в джоба си за ръкавиците. — Дръж така. На ръчна спирачка, със запален двигател.

Тръгна напред, а Алисън започна да излиза. Не чу плясъка, когато той сложи ръкавиците. С едно бързо движение Дрейк затръшна вратата, заключи я, пресегна се през прозореца и сграбчи главата на Алисън с двете си ръце. Удари я в металната рамка на предното стъкло. Алисън закрещя, но той продължи да я блъска. После за всеки случай удари няколко пъти челото й във волана. Тя още беше в съзнание, но това вече нямаше значение. Дрейк се пресегна зад нея и превключи на скорост. Беше заел неудобна поза и падна назад, когато бентлито мина покрай него, прекатури се през разрушения мост и полетя в дълбоката сто и осемдесет метра пропаст към реката и океана долу.

Дрейк се изправи, но беше твърде късно да види падането. Все пак чу стърженето на метал върху камък. Колата бе паднала наопаки и той я гледа известно време, за да види дали има някакво движение отдолу. Едното колело се въртеше, но нищо друго не помръдваше.

— Доверието е всичко, Алисън — тихо рече той и се обърна, като сваляше ръкавиците.

Беше оставил колата си на стотина метра назад; черният път бе твърд като скала, съвсем сух и нямаше да останат следи от гумите. Дрейк се качи и бавно пое на задна по тясната пътека — нямаше място за грешки! — докато не намери достатъчно широко място, за да обърне. Продължи на юг, обратно към Хонолулу. Щяха да минат няколко дни, преди полицията да открие падналата кола, така че вероятно трябваше да ускори нещата. Сутринта щеше да се обади и да съобщи, че специализантите не са се появили и се тревожи за тях. Били отведени да се повеселят от красивата госпожица Алисън Бендър.

Колкото до отзвука от това в Кеймбридж и Бостън, Вин Дрейк нямаше особени опасения. Хаваите бяха туристическа дестинация и по принцип не обичаха да разгласяват колко посетители са загинали от високите вълни, силния прибой, изронващите се планински пътеки и другите атракции на райското кътче. Кеймбриджката история щеше да се върти няколко дни най-вече защото някои от хлапетата доста хващаха око, но неизбежно щеше да бъде заместена от някаква по-пикантна новина — австрийска принцеса умира в хеликоптер на Маунт Райниер, изчезнали водолази в Танзания, тексаски милионер, умрял в базовия лагер под Кхумбу, шантава катастрофа в Италия, турист, изяден от грамаден комодски дракон.