Майкъл Крайтън - Микро

— Ох, Господи — изстена Джени Лин. — Значи сме на километри от „Наниджен“.

Седна на едно листо и усети как нещо непрекъснато бута и блъска крака й. После то изпълзя нагоре по него, Джени го хвана и го захвърли. Беше земен кърлеж, осмокрако същество, напълно безобидно. Джени осъзна, че пръстта е пълна с малки организми, които се занимаваха със своите си дела.

— Земята под краката ни е жива — каза тя.

Питър Янсен коленичи, махна малко червейче от коляното си и погледна Джаръл Кински.

— Какво знаеш за това смаляване?

— Терминът е „промяна в размерите“ — отвърна Кински. — Никога досега не съм бил смаляван. Разбира се, разговарял съм с полевите екипи.

— Не бих повярвал и на една дума на този тип — намеси се Рик Хътър. — Той е човек на Дрейк.

— Чакай малко — спокойно го спря Питър и се обърна към Кински. — Какви „полеви екипи“?

— „Наниджен“ изпраща екипи в микросвета. По трима души в екип — шепнешком отвърна Кински. Изглежда, много се страхуваше да не вдига шум. — Те са с променени размери, високи по сантиметър и два-три милиметра. Могат да управляват земекопните машини и да събират проби. Живеят в снабдителните станции.

— Имате предвид онези малки палатки, които видяхме? — попита Джени Лин.

— Да. Екипите никога не остават на терен повече от четирийсет и осем часа. Ако остане по-дълго, човек се разболява.

— Разболява? В какъв смисъл? — попита Питър.

— Появява се микрокесонна болест — каза Кински.

— Микрокесонна болест ли?

— Заболяване, което се развива у хора с променени размери. Първите симптоми се проявяват след около три до четири дни.

— Какво се случва?

— Ами… имаме известни сведения за болестта, но не са много. Отделът по безопасност започна опити с животни в тензорния генератор. Отначало смаляваха мишки. Държаха ги в миниатюрни стъкленици и ги наблюдаваха с микроскоп. След няколко дни мишките умряха. От кръвоизливи. След това смалиха зайци и накрая кучета. Животните отново умряха от кръвоизливи. Аутопсията след връщането на труповете в нормалните им размери показа кървене на местата на нараняване. Малките порязвания кървяха обилно, имаше и вътрешни кръвоизливи. Беше установено, че кръвта на животните не се съсирва. По същество те умират от хемофилия. Смятаме, че промяната на размера прекъсва ензимните пътища на процеса на съсирване, но не знаем точно как става това. Открихме също, че животното може да оцелее известно време с намалени размери, стига да бъде уголемено отново след два-три дни. Започнахме да наричаме заболяването микрокесонна болест, защото ни приличаше на кесонната болест у водолазите. Ако животното прекара в смалено състояние малко време, не му се случва нищо. После дойде ред на неколцина доброволци, сред които бе и създателят на тензорния генератор. Мисля, че се казваше Рурк. Изглеждаше, че хората могат да живеят няколко дни в микросвета без нежелани ефекти. Но тогава се случи… инцидент. Генераторът се повреди и изгубихме трима учени. Останаха в микросвета и не можеха да бъдат върнати в нормални размери. Сред жертвите бе създателят на генератора. Оттогава имахме и други… проблеми. Ако човек е подложен на стрес или бъде сериозно ранен, микрокесонната болест може да се развие внезапно и по-рано от обичайното. Така че изгубихме… още… служители. Затова господин Дрейк прекрати работата, докато не научим как да предпазим хората в микросвета. Разбирате ли, господин Дрейк наистина е загрижен за безопасността…

— Как се проявява болестта при хората? — прекъсна го Рик.

— Започва със синини, особено по ръцете и краката — отвърна Кински. — Ако се порежете, кървите обилно. Също като при хемофилията — цялата ви кръв може да изтече от съвсем леко порязване. Поне така съм чувал. Подробностите не се разгласяват — каза Кински. — Аз само управлявам генератора.

— Има ли някакво лечение? — попита Питър.

— Единственото лечение е декомпресията. Връщането на човека в нормални размери колкото се може по-скоро.

— Загазили сме… — промърмори Дани.

— Трябва веднага да прегледаме с какво разполагаме — решително заяви Керън.

Тя постави върху едно мъртво листо раницата, която бе грабнала от помещението на генератора. Отвори я и започна да подрежда неща върху листото като на маса. Всички се събраха и заразглеждаха внимателно съдържанието на раницата. Имаше аптечка с антибиотици и средства за първа помощ, нож, въже, нещо като рибарска макара, закрепена за колан, ветроупорна запалка, сребристо космическо одеяло, тънка водонепроницаема палатка и закрепяща се за главата лампа. Имаше и два чифта слушалки с микрофони.