Майкъл Крайтън - Микро

Стигна до металния портал и тунела. Порталът беше заключен. Алисън въведе кода и продължи напред. Тунелът я отведе до потъналата в кадифен мрак долина.

Мястото беше пусто, парниците леко проблясваха под лунните лъчи. Алисън отвори чантата, извади плика и слезе от автомобила. Не смееше да отвори плика. Сигурно всички вътре вече бяха мъртви, смазани или задушени. Но ако бяха живи, ако започнеха да я умоляват? Това щеше да е още по-лошо. Алисън спря неуверено на паркинга.

Фарове. Откъм тунела.

Някой я беше проследил.

Алисън стоеше с плик в ръка, замръзнала от ужас, заслепена от светлините на фирменото бентли.

Ботаническа градина „Уайнака“

28 октомври, 22:45 ч.

— Какво правиш тук, Алисън? — попита Дрейк, докато слизаше от бентлито. Беше оставил фаровете запалени.

Тя примигна от ярката им светлина.

— Защо ме следиш?

— Тревожа се за теб, Алисън. Много се тревожа.

— Добре съм.

— Имаме много работа за вършене. — Каза той, докато я приближаваше.

— Какво? — Тя отстъпи назад.

— Трябва да се защитим.

Рязко поемане на дъх.

— Какво си намислил?

Дрейк не можеше да позволи вината да се стовари върху него. Върху нея — да, но не и върху него. Планът беше започнал да се оформя в главата му. Имаше начин да се справи с това.

— Нали знаеш, за изчезването им има причина — каза той.

— За какво говориш, Вин?

— Основателна причина да ги няма. Причина, различна от теб и мен.

— Каква?

— Алкохолът.

— Какво?

Той я хвана за ръката и я помъкна към парника.

— Те са бедни студенти. Без пукната пара. Винаги се опитват да спестят центовете. Искат да си направят купон, да се насвяткат, но нямат пари. И къде ще идат бедните студенти, когато искат да се насвяткат безплатно?

— Къде?

— В лабораторията, естествено.

Дрейк отключи вратата и запали осветлението. Редиците лампи светнаха една след друга в дългото помещение, осветявайки маси с екзотични растения и орхидеи в саксии зад висящи напоителни уреди; в ъгъла имаше множество лавици с бутилки и стъкленици с различни реагенти. Дрейк взе пластмасова туба с надпис „Етанол 98%“.

— Какво е това? — попита тя.

— Медицински спирт — отвърна той.

— Това ли е идеята ти?

— Да — каза той. — Ако си купиш водка или текила от магазина, получаваш между трийсет и четирийсет и пет градуса алкохол. Това тук е над два пъти по-силно. Почти чист алкохол.

— И какво?

Вин взе пластмасови чаши и й ги подаде.

— Алкохолът предизвиква пътни произшествия. Особено сред младите.

Тя изстена.

— Вин…

Той се взираше в нея.

— Добре, да говорим направо — рече след малко. — Не ти стиска да го направиш.

— Ами да…

— На мен също. Това е положението.

Тя примигна объркано.

— И на теб?

— Да, и на мен. Не мога да го понеса, Алисън. Не искам да преминавам през всичко това. Не искам да ми тежи на съвестта.

— Тогава… Какво ще правим? — попита тя.

Дрейк се престори на разколебан.

— Не зная — каза и тъжно поклати глава. — Може би изобщо не трябваше да започваме всичко това, а сега… просто не зная. — Надяваше се неувереността му да е убедителна. Знаеше, че може да бъде убедителен. Замълча, хвана ръката й и я вдигна към светлината; Алисън държеше хартиен плик със завит отвор. — Те са вътре, нали?

— Какво искаш да направя? — Ръката й трепереше.

— Излез навън и ме чакай — рече той. — Остави ме да помисля няколко минути. Трябва да намерим решение, Алисън. Без повече убийства.

Нека тя ги убие. Дори да не осъзнава, че го прави.

Алисън кимна мълчаливо.

— Нуждая се от помощта ти, Алисън.

— Ще го направя — рече тя. — Ще ти помогна. Обещавам.

— Благодаря ти — прочувствено каза той.

Алисън излезе.

Дрейк отиде до шкафа и намери кутия лабораторни ръкавици от нитрил — здрави, много по-издръжливи от гумените. Извади две и ги напъха в джоба си. Забърза към съседния кабинет и включи монитора, наблюдаващ паркинга. Беше свързан с камера за нощно виждане, която предаваше в зелено и черно. Разбира се, всичко се записваше. Видя как Алисън излиза навън и застава при колите.

Тя закрачи напред-назад, надничайки в плика.

Дрейк почти виждаше как идеята се оформя в главата й.

— Направи го — прошепна той.

Полевите екипи се бяха сблъскали с огромни проблеми. Само в Папратово дере бяха загинали четирима служители. При това тежковъоръжени… Тези хлапета нямаше да оцелеят и час в онзи биологичен ад. След това оставаше да привлече Алисън на своя страна… временно.