Майкъл Крайтън - Микро

Питър сви рамене и отиде с Вин Дрейк и Алисън Бендър в по-малкото съседно помещение. Дрейк затвори вратата и с едно плавно движение заключи. После се завъртя и за част от секундата лицето му се промени — вече беше изкривено от ярост. Той сграбчи свирепо Питър за гърлото, блъсна го в стената и изви ръката му.

— Не знам каква е играта ти, малко копеле такова…

— Няма игра…

— Полицията не търси никакъв телефон на лодката…

— Така ли?

— Така, ситен кучи сине. Защото през целия ден не са ходили там.

Питър мислеше трескаво.

— Не е нужно да ходят, защото могат да открият телефона благодарение на джипиес сигнала…

— Не, не могат. — Дрейк пусна ръката му и заби юмрук в стомаха му. Питър изпъшка и се преви, а Дрейк отново изви ръката му отзад и му приложи обездвижваща хватка. — Не ме лъжи. Не могат, защото изключих джипиеса, преди да сложа телефона в лодката.

— Вин… — нервно се обади Алисън.

— Млъквай.

— Значи си изключил джипиеса и си свързал телефона така, че да запуши маркучите? — попита Питър.

— Не. Да изключи бензиновата помпа, задник такъв… Изключих и радиото…

— Вин, чуй ме… — отново се обади Алисън.

— Алисън, не се меси…

— Защо го направи? — попита Питър и се закашля, мъчейки се да се освободи от пръстите на Дрейк, които стискаха гърлото му. — Защо?

— Брат ти беше глупак. Знаеш ли какво искаше? Искаше да продаде тази технология. Оказа се, че имало някакви проблеми около собствеността върху нея, и Ерик решил, че трябва да продаваме. Представи си само — да продаде тази технология. Ерик предаде „Наниджен“. Предаде лично мен.

— Вин, за Бога…

— Млъквай…

— Микрофонът ти! — Алисън посочи устройството на ревера на Дрейк. — Включен е.

— Ох, мамка му — изсъска Вин Дрейк. Нанесе силен удар в слънчевия сплит на Питър и той се стовари на пода, като се мъчеше да си поеме дъх. С показни движения Дрейк дръпна сакото си, разкривайки закачения на колана му предавател. Потупа превключвателя, лампичката не светеше. — Не съм чак такъв глупак.

Питър стоеше на четири крака на пода, давеше се и кашляше, без да може да си поеме дъх. Видя, че малкият микрофон е изпаднал от джоба му и се люлее на кабела. Хвана го и неумело се опита да го напъха обратно в джоба си. Ръката му напипа предавателя и от тонколоните в заседателната зала се чу силно пукане.

Дрейк също чу звука и погледна към залата. Обърна се и видя малкия микрофон в ръката на Питър. Отстъпи и го изрита в главата. Питър рухна на пода, а Дрейк издърпа устройството от джоба му, изключи микрофона и го захвърли настрани. Питър се претърколи и изстена.

— Какво ще правим сега? — попита Алисън. — Те чуха…

— Млъквай! — Дрейк закрачи напред-назад. — По дяволите! Никой от тях няма мобилен телефон, нали?

— Да, оставиха ги на влизане…

— Добре тогава.

— Какво ще правиш? — разтреперано попита тя.

— Не ми се пречкай.

Дрейк отвори един панел и натисна червен бутон с надпис „ОХРАНА“. Зави сирена. Той хвана Питър под мишниците и го изправи на крака. Специализантът се олюля замаян.

— Мърдай, боклук такъв — каза му Дрейк. — Време е за оправяне на кашата.

Дрейк отключи вратата и се втурна в заседателната зала, подкрепяйки Питър. Наложи се да вика, за да го чуят от сирената.

— Имаме пробив в сигурността! Питър пострада. Пуснати са охранителните роботи. Изключително опасни са. Хайде, бързо насам. Трябва да стигнем до защитената стая.

Поведе ги по коридора, като поддържаше Питър. Алисън Бендър го хвана от другата страна.

Неколцина изследователи тичаха към изхода.

— Излизайте навън! — извика някой, докато се разминаваше с тях в посока към рецепцията. Повечето служители вече си бяха тръгнали.

Дрейк обаче поведе специализантите навътре в комплекса.

— Къде ни водите, по дяволите? — попита го Рик Хътър.

— Вече е късно и няма да стигнем до изхода. Трябва да се доберем до защитената стая.

Специализантите бяха съвсем объркани. Каква защитена стая? Какво означаваше това?

Алисън се обърна към Дрейк и го попита:

— Какво правиш?

Дрейк не отговори.

Стигнаха до масивна врата с надпис „ТЕНЗОРНО ЯДРО“. Дрейк въведе някакъв код в панела и вратата се отвори.

— Насам, по-бързо…

Специализантите влязоха в голямо помещение с шестоъгълни плочи на пода. Самият под беше почти прозрачен; отдолу се виждаха сложни машини, разположени дълбоко под земята.

— Добре, искам да застанете в центъра на някой шестоъгълник — каза Дрейк. — Те са безопасни места, недостъпни за роботите. Действайте… нямаме много време.