Майкъл Крайтън - Микро

Замълча, за да подчертае думите си.

— От петдесет години е известно, че магнитните полета въздействат по различни начини върху живи тъкани. Всички знаете за ядрено-магнитния резонанс. Знаете също, че магнитните полета могат да ускорят зарастването на счупени кости, да държат настрана паразити, да влияят върху поведението на кръвните телца и така нататък. Оказва се обаче, че всичко това са незначителни ефекти от излагането на полета с нисък интензитет. Положението е напълно различно при изключително силни магнитни полета като онези, които успяхме да получим едва напоследък — и доскоро никой нямаше представа какво се случва в подобни условия. Наричаме тези магнитни полета тензорни полета, за да ги разграничим от обикновените. Тензорните полета имат изключително голяма сила. В тензорно поле може да се стигне до промяна в размерите на материята. Все пак имахме някаква идея — или намек, ако предпочитате. През шейсетте години компанията „Нюклиър Медикъл Дейта“ провела изследване върху здравословното състояние на работниците в ядрени обекти. Било установено, че служителите като цяло са в добро здраве, но било забелязано, че за десет години онези, които са излагани на силни магнитни полета, изгубили около шест милиметра от височината си. Резултатът бил взет за статистическа грешка и игнориран.

Дрейк отново замълча, за да види дали специализантите разбират накъде бие. Като че ли все още нямаха представа.

— Оказва се, че не става дума за статистическа грешка. Френско изследване от седемдесетте години установило, че френски работници в райони със силни магнитни полета губят около осем милиметра от ръста си. Но французите също подминали откритието и го нарекли „несъществено“. Днес обаче знаем, че изобщо не става въпрос за тривиални неща. Агенцията за изследователски проекти към Министерството на отбраната прояви интерес към тези изследвания и проведе опити върху дребни кучета в условията на силни магнитни полета — най-силните, които можели да създадат по онова време в една секретна лаборатория в Хънтсвил, Алабама. Няма официални документи за експериментите, с изключение на няколко избелели ксерокопия и факсове, в които се споменава за пекинез с размерите на острилка за моливи.

Това предизвика раздвижване. Специализантите се размърдаха по местата си и се спогледаха.

— Доколкото знаем — продължи Дрейк, — кучето скимтяло жално и умряло след няколко часа, изпускайки мъничка капчица кръв. Като цяло резултатите били нестабилни и неокончателни, поради което проектът бил прекратен по заповед на тогавашния министър на отбраната Мелвин Лейърд.

— Защо? — попита един от специализантите.

— Тревожел се от евентуално дестабилизиране на отношенията със Съветския съюз — отвърна Дрейк.

— Това пък защо?

— Ще стане ясно след малко — каза Дрейк. — Важното е, че сега можем да генерираме изключително силни магнитни полета, така наречените тензорни полета. И вече знаем, че под влиянието на тензорно поле органичната и неорганичната материя претърпяват нещо подобно на фазова промяна. В резултат материалът в полето е подложен на бърза компресия от порядъка на десет на минус първа до десет на минус трета степен. Квантовите взаимодействия остават симетрични и непроменени в по-голямата си част, така че свитата материя взаимодейства по нормален начин с обикновената, поне през повечето време. Трансформацията е метастабилна и обратима при наличието на поле с обратни стойности. Дотук всичко ли е ясно?

Специализантите слушаха внимателно, но на лицата им бяха изписани различни изражения — скептицизъм, категорично неприемане, жив интерес, дори известно объркване. Дрейк говореше за квантова физика, а не за биология.

Рик скръсти ръце и поклати глава.

— И накъде всъщност биете? — доста високо попита той.

Дрейк изобщо не се смути.

— Радвам се, че попитахте, господин Хътър. Време е да го видите с очите си.

Огромните екрани зад Дрейк потъмняха и централният панел светна. Наблюдаваха широкоекранно видео.

Камерата снимаше яйце.

То беше поставено върху равна черна повърхност. Зад него имаше жълт фон, подобен на завеса.

Яйцето помръдна. Излюпваше се. От черупката се подаде малка човка; пукнатината се удължи и горната част на яйцето се отчупи. Новоизлюпеното писукащо пиленце с мъка излезе навън. Изправи се несигурно и размаха мъничките си крилца.

Камерата започна да се отдръпва.

Сцената се разшири и показа средата, в която се намираше пиленцето. Оказа се, че жълтият фон всъщност е огромен крак на птица. Крак на кокошка. Новоизлюпеното щъкаше до чудовищно грамадния крайник. Камерата продължи да се отдалечава и показа цялата кокошка — изглеждаше гигантска. Но когато камерата се отдръпна напълно, пиленцето и черупката от яйцето му се превърнаха в прашинки под голямата птица.