Майкъл Крайтън - Микро

Стигнаха до едно разклонение и Дрейк тръгна надясно.

— И накрая стигаме до Алеята на бромелиите — обяви той. — Това семейство включва около осемдесет разновидности, сред които, както знаете, е ананасът. Около бромелиите живеят най-различни видове насекоми. Тук дърветата са предимно евкалипти и акации, но по-нататък имаме и по-типични за джунглите — охия и коа, както ще видите по извитите листа по пътеката.

— И защо ни показвате всичко това? — попита Джени Лин.

— И аз това питам — обади се Амар Сингх. — Интересува ме технологията, господин Дрейк. Как вземате проби от толкова много и различни организми? Особено като се има предвид, че почти всички те са много малки. Бактерии, червеи, насекоми и така нататък. Колко проби събирате и обработвате за един час? За един ден?

— Лабораторията ни изпраща всеки ден камион до това място, за да прибере пробите от земята, от растенията и от всичко друго, което интересува изследователите ни — отвърна Дрейк. — Така че можете да очаквате свежи материали всеки ден, както и всичко друго, което ви потрябва.

— Значи идват всеки ден? — учуди се Рик.

— Точно така, около два следобед. Днес се разминахме.

Джени Лин приклекна.

— Какво е това? — попита тя, като сочеше земята. Приличаше на малка палатка, горе-долу с размерите на дланта й, покриваща малко бетонно кубче. — Малко по-назад видях още едно такова.

— А, да — рече Дрейк. — Отлична наблюдателност, госпожице Лин. Тези навеси са пръснати из цялата джунгла. Това са снабдителни станции. По-късно ще ви обясня всичко. Впрочем, ако сте готови да продължим, вече е време да научите с какво всъщност се занимава „Наниджен“.

Тръгнаха обратно към паркинга, като минаха покрай малко кафеникаво езерце с надвиснали над него палми и малки бромелии.

— Това е езеро Пау Хана — каза Дрейк. — В превод — „работата е свършена“.

— Странно име за езерце за патици — отбеляза Дани. — Видях тук три или четири семейства патенца.

— А видяхте ли какво се случи? — попита Дрейк.

Дани поклати глава.

— Ще се разстроя ли, ако науча?

— Зависи. Погледнете палмовите листа на около метър над водата.

Групата спря и се загледа. Керън Кинг видя първа.

— Сив рибар — прошепна тя и кимна.

Там стоеше мръсносива птица, висока около метър, със заострена глава и очи без блясък. Изглеждаше опърпана и мързелива. Беше абсолютно неподвижна и се сливаше идеално със сенките на листата.

— Може да стои така с часове — каза Керън.

Наблюдаваха я няколко минути и се канеха да си тръгнат, когато едно семейство патици пое по края на езерото. Движеха се полускрити в тревата, но това не им помогна.

Чаплата мълниеносно полетя от клона, цопна сред патиците и се върна обратно на мястото си, като от човката й стърчаха мънички крачета.

— О! — възкликна Дани.

— Ох! — стресна се Джени.

Чаплата вдигна глава нагоре и с едно рязко движение погълна патенцето, след което отново застана абсолютно неподвижно в сенките. Всичко бе станало за няколко секунди. Даже беше трудно да повярват, че са го видели.

— Това е отвратително — заяви Дани.

— Така е устроен светът — рече Дрейк. — Ще забележите, че ботаническата градина не е пренаселена с патици, и именно това е причината. Ако не се лъжа, колите вече ни чакат, за да ни върнат в цивилизацията.

Индустриален парк „Каликимаки“

28 октомври, 18:00 ч.

На връщане към централата на „Наниджен“ Керън Кинг караше бентлито, в което се бяха натъпкали останалите специализанти, а Алисън Бендър и Вин Дрейк пътуваха със спортната кола. Не мина много време и Дани Мино, докторантът по научни изследвания, се прокашля и заяви, надвиквайки воя на вятъра в открития автомобил:

— Мисля, че аргументите на Дрейк относно отровните растения са обект на диспут.

„Обект на диспут“ беше една от любимите му фрази.

— Така ли? В какъв смисъл? — попита Амар. Той изобщо не харесваше Мино.

— Ами тази идея за отровата е доста хлъзгава, нали така — каза Мино. — Отрова наричаме всяко вещество, което ни причинява вреда. Или си мислим, че ни причинява вреда. Защото в действителност то може да не е чак толкова вредно. В края на краищата през деветнайсети век стрихнинът е бил патентовано лекарство. Смятало се, че възстановява силите. И се използва и до днес при тежки алкохолни отравяния, ако не се лъжа. А дървото няма да си направи труда да произвежда стрихнин, освен ако не е с някаква цел, най-вероятно самозащита. Други растения, беладоната например, също произвеждат стрихнин. За това трябва да има някаква причина.