Майкъл Крайтън - Микро

— Вярваш ли на този тип? На мен ми прилича на господин Биопиратство.

Дрейк внезапно се обърна.

— Чух забележката ви, господин Хътър. И трябва да ви кажа, че изобщо не сте прав. Под биопиратство се разбира вземане на местни растения без компенсиране на страната, от която те произхождат. Концепцията е привлекателна за зле информираните и добронамерени хора, но е пълна с практически трудности. Вземете например ценното кураре, което се използва в съвременната медицина. Нали някой трябва да бъде компенсиран? Съществуват обаче десетки различни рецепти за кураре, създадени от множество племенни групи от Централна и Южна Америка — а това е огромна територия. Курарето се различава по съставки и начини на приготвяне в зависимост от това с какви цели се използва и според местните предпочитания. Добре, компенсирате ли местните знахари? Шаманите в Бразилия вършат ли по-ценна работа от шаманите в Панама или Колумбия? Има ли значение, че използваните в Колумбия дървета са се разпространили или са били внесени нарочно от Панама? А какво ще кажете за самата рецепта? Важно ли е добавянето на кора на стрихнос? Ами на ръждив нокът? А то не е ли обществено достояние? Ние позволяваме на фармацевтична компания да използва някое лекарство, а после го правим общодостъпно. Някои твърдят, че курарето е донесено в Европа през хиляда петстотин деветдесет и шеста от сър Уолтър Райли; със сигурност знаем, че през осемнайсети век вече е било добре известно. През осемдесетте години на деветнайсети век Бъроу Уелкъм е продавал таблетки кураре като лекарство. Така че откъдето и да го погледнете, курарето е обществено достояние. И накрая, съвременните хирурзи вече не използват кураре, добито от растения. А синтетично. Виждате ли колко е сложно?

— Всичко това са корпоративни увъртания — отвърна Рик.

— Господин Хътър, май ви харесва да играете ролята на адвокат на дявола срещу доводите ми — каза Дрейк. — Нямам нищо против. Така само ми помагате да засиля аргументите си. Истината е, че използването на природни съставки в медицината е напълно нормално. Откритията на всяка култура са ценни и всички култури заимстват една от друга. Понякога откритията се продават, но не винаги. Трябва ли да лицензираме стремената, въведени от монголите? Или да плащаме на китайците за одомашняването на копринените буби? Или за опиума? Трябва ли да издирваме съвременните потомци на неолитните земеделци отпреди десет хиляди години, които първи са засадили житни растения в Плодородния полумесец, и да им плащаме? Ами онези британци, които са се научили как се топи желязо?

— Да продължаваме нататък — каза Ерика Мол. — Разбрахме доводите ви, дори това да не се отнася за Рик.

— Добре, искам да кажа, че твърденията за биопиратство на растения всъщност нямат основания за Хаваите, защото ако трябва да сме точни, тези растения не са местни. Островите са вулканични и са се издигнали от океана като голи и горещи скали и всичко, което расте по тях, е донесено отнякъде — от птици, от вятър, от теченията, от полинезийците с техните бойни канута. Нищо не е местно, макар че някои видове са ендемични. Всъщност една от причините да разположим компанията тук е именно от съображения за законност.

— За заобикаляне на закона — промърмори Рик.

— За спазване на закона — възрази Дрейк. — Там е работата.

Приближаваха район с високи до гърдите зелени листа.

— Наричаме това място Джинджифиловата алея. Виждате бял, жълт и кахили джинджифил. Кахили са онези с трийсетсантиметровите червени стъбла. Дърветата са предимно сандалови, с типичните тъмночервени цветчета, но има също сапунено дърво, както и сорго, с онези големи тъмнозелени листа.

Специализантите се въртяха на място и се оглеждаха.

— Предполагам, че сте запознати, но ако случайно не сте, онова растение с дългите листа на ивици е олеандър, който е достатъчно отровен, за да убие човек. Един местен жител умрял от месо, което пекъл набучено на олеандрова пръчка. Случва се деца да ядат плодовете им и да умират. Онова голямо дърво е стрихниново дърво и произхожда от Индия. Всичките му части са силно отровни, най-вече семената. Високият храст до него с листата във формата на звезда е рицин, който също е смъртно отровен. В много малки дози обаче рициновите съставки имат приложение в медицината. Предполагам, че това ви е известно, господин Хътър?

— Разбира се — отвърна Рик. — Екстракти от рицин имат потенциал да подобрят паметта, а също и антибиотични свойства.