— Съжалявам, Питър…
— Съжалявам за брат ти…
— Да, съжалявам…
— Някакви новини? — Ерика го целуна по бузата и го хвана за ръка. — Ужасно съжалявам.
— Полицията още разследва — каза Питър.
Вин Дрейк стисна здраво ръката му.
— Не е нужно да ти казвам, че това е огромна, огромна трагедия. Ако се окаже вярно, а аз се моля на Бог да не е така, това ще бъде огромна лична загуба за всички ни. Да не говорим за удара върху компанията, в която Ерик играеше толкова важна роля. Много съжалявам, Питър.
— Благодаря — отвърна Питър.
— Добре, че полицията разследва.
— Да — съгласи се Питър.
— Не са се отказали, не са изгубили надежда…
— Тъкмо обратното — рече Питър. — Като че ли проявяват особен интерес към лодката на Ерик. Май беше нещо за изгубен мобилен телефон, повреден някъде в машинното отделение. Не ги слушах много внимателно.
— Мобилен телефон в машинното отделение ли? — Вин се намръщи. — Какво общо би могло…
— Казах ви, че не ги слушах внимателно — рече Питър. — Не зная защо са решили, че е имало телефон. Може брат ми да е изпуснал своя… не знам. Но смятат да проверят и телефонните записи.
— Телефонни записи. А, да. Добре. Много добре. Всичко трябва да се провери.
Пребледнял ли беше Вин? Не можеше да се каже със сигурност.
Алисън нервно облиза устни.
— Успя ли да поспиш, Питър?
— Да, благодаря. Взех приспивателно.
— Е, добре.
— Така. — Вин Дрейк потърка ръце и се обърна към другите. — Във всеки случай добре дошли в долината Маноа. Какво ще кажете да започнем по същество? Елате насам, ще ви запозная накратко с работата на „Наниджен“.
Дрейк ги поведе към гората. Минаха покрай нисък навес със земекопна техника и Дрейк не пропусна да отбележи:
— Сигурно не сте виждали подобни машини. Обърнете внимание колко са малки.
Машините приличаха на малки колички за голф с миниатюрни кофи и стърчащи отгоре антени.
— Тези багери — продължи Дрейк — са произведени специално за нас от немската компания „Сименс Присижън“. Машината може да копае пръст с точност до милиметър. След това пръстта се поставя на подносите, които виждате под навеса. Площта им е трийсет квадратни сантиметра и са дълбоки три или шест сантиметра.
— А антената за какво е?
— Както виждате, антената се намира точно над кофата. С нейна помощ можем да определим точно къде да копаем и да отбелязваме точното място, откъдето е взета пробата. По-нататък ще стане по-ясно. А сега да огледаме.
Навлязоха в гората, теренът изведнъж стана неравен, пътеката се стесни и започна да се вие между гигантските дървета. По масивните стволове пълзяха увивни растения с широки листа; земята бе покрита с трева и храсти до коляното, можеха да се видят хиляди оттенъци на зеленото. Дори слънчевата светлина, филтрирана през балдахина над главите им, беше жълто-зелена.
— Това може да ви прилича на естествена джунгла… — започна Дрейк.
— Не прилича — обади се Рик Хътър. — И не е.
— Точно така. Не е. Тази район се обработва от двайсетте години на миналия век, когато е бил експериментална станция за фермерите от Оаху, а по-късно се е използвал за екологични проучвания на университета. През последните години обаче мястото било занемарено и земята отново се е върнала към по-естественото си състояние. Наричаме този район Папратово дере.
Дрейк се обърна и тръгна по пътеката, следван от специализантите, които вървяха бавно и се оглеждаха, като от време на време спираха, за да обърнат по-голямо внимание на някое растение или цвете.
— По-нататък — продължи енергично Дрейк — ще видите огромно изобилие от папрати. Наоколо виждате гигантските дървовидни папрати циботиум и садлерия, а също и по-малките блехнум и ликоподиум. Разбира се — добави той и обгърна с широк жест склоновете, — да не забравяме и папратите улухе, които покриват по-голямата част от планините на Хаваите.
— Пропуснахте това улухе точно в краката ви — намеси се Рик Хътър. — Нарича се дикраноптерис, известен също като лъжлив еленов рог.
— Май да — рече Вин Дрейк, като едва скри раздразнението си. Спря и приклекна. — Покрай пътеката ще видите папрати пеахи, а по-големите са макуе, по които паяците обичат да живеят. Ще забележите колко много паяци има тук. Само в този малък район са представени общо двайсет и три вида.
Спря на малка поляна, от която се откриваше изглед към планинските склонове около долината. Посочи един връх на хребета.
— Онзи връх се нарича Тантал. Представлява кратер на изгаснал вулкан. Провеждаме изследвания не само в долината, но и там.
Читать дальше