Майкъл Крайтън - Микро

Алисън Бендър забави крачка и се изравни с Питър Янсен.

— Днес търсиха ли те от полицията? — попита тя.

— Не — отвърна той. — Защо?

— Чудех се откъде си научил, че са претърсвали лодката… и за телефонните записи.

— О… Ами съобщиха го по новините.

— Така ли? Не съм чула. По кой канал?

— Не помня. Май пети.

Рик Хътър дойде при тях.

— Съжалявам, Питър. Наистина съжалявам, човече.

Джени Лин вървеше плътно зад Вин Дрейк.

— Но не разбирам каква всъщност е изследователската ви програма — каза тя. — Какво правите в тази гора?

Дрейк се усмихна.

— Защото още не съм ви я обяснил. Най-общо казано, планираме да съберем проби от едно сечение на хавайската екосистема, от кратера Тантал до долината Маноа, в която се намираме.

— Какви проби? — попита Рик и сложи ръце на хълбоците си. Беше облечен по обичайния си начин — джинси и плътна риза с навити ръкави, вече мокра от пот. Изглеждаше така, сякаш бе тръгнал на преход през дива джунгла. Имаше обичайното войнствено изражение — стиснати зъби и присвити очи.

Дрейк отново се усмихна.

— Общо взето, ще съберем проби от всеки вид в тази екосистема?

— За какво? — настояваше Рик, без да сваля поглед от него.

Дрейк го изгледа студено и отвърна:

— Джунглата е най-голямата съкровищница на активни химически съединения в природата. Намираме се насред златна мина, пълна с потенциални нови лекарства. Лекарства, които биха могли да спасят безброй човешки същества. Лекарства на стойност милиарди. Тази джунгла, господин…

— Хътър — каза Рик.

— Тази джунгла, господин Хътър, съдържа ключа към здравето и добруването на всеки човек на планетата. А в същото време е почти непроучена. Нямаме представа какви съединения се срещат тук в растенията, в животните, в микроскопичните организми. Тази джунгла е terra incognta , абсолютно неизвестна територия. Тя е толкова огромна, така пълна с богатства и толкова неизследвана, колкото е бил Новият свят за Христофор Колумб. Нашата цел, господин Хътър, е проста — да откриваме лекарства. Ние търсим нови лекарства в огромен, невъобразим досега мащаб. Започнахме тотално преглеждане на цялата тази гора за биоактивни компоненти, като се започне от Тантал и се стигне до долината. Отплатата ще е огромна.

— „Отплата“ — повтори Рик. — „Златна мина.“ „Нов свят.“ Говорите за златна треска, нали, господин Дрейк? Става дума единствено за пари.

— Това е твърде грубо — отвърна Дрейк. — На първо място целта на медицината е спасяването на живот. Целта й е да сложи край на страданията и да помогне на всеки човек да постигне своя потенциал.

Той насочи вниманието си към другите и тръгна по пътеката, възможно най-далеч от Рик Хътър.

Рик скръсти ръце на гърдите си.

— Този тип е съвременен испански конквистадор — промърмори той на Керън Кинг. — Граби екосистемата в търсене на злато.

Керън го изгледа презрително.

— А ти какво правиш с твоите екстракти, Рик? Вариш кори на дървета, за да търсиш нови лекарства. С какво твоята работа е по-различна?

— Разликата е в огромното количество пари, за които става дума — отвърна той. — А ти знаеш къде са парите във всичко това, нали? В патентите. „Наниджен“ ще се сдобие с хиляди патенти върху съединенията, които ще открият тук. И гигантските компании ще ги използват, за да натрупат милиарди…

— Просто завиждаш, защото ти самият нямаш никакви патенти.

Керън му обърна гръб и Рик я изгледа свирепо.

— Не правя наука, за да забогатея — каза той след нея. — За разлика от теб, както излиза… — Тя не му обръщаше внимание. При това подчертано.

Дани Мино бъхтеше в края на групата. Поради някаква незнайна причина беше домъкнал на Хаваите сакото си от туид и сега беше с него. Пот се лееше по врата му и се просмукваше в разкопчаната риза, а леките му мокасини непрекъснато се пързаляха. Той попи потта с носната си кърпа, като се преструваше, че не обръща внимание на мизерното си положение.

— Господин Дрейк — каза той, — ако случайно сте запознат с теорията на постструктуралистите… ох… сигурно ви е известно, че… ух… уф!… че всъщност не можем да научим нищо за тази гора… Защото, разбирате ли, господин Дрейк, ние създаваме смисъл, докато в природата няма смисъл…

Дрейк го изгледа невъзмутимо.

— Според моя възглед за природата, господин Мино, не е нужно да знаем смисъла й, за да се възползваме от нея.

— Да, но… — продължи Дани.

Междувременно Алисън Бендър беше изостанала с няколко крачки и Питър се озова до Рик, който кимна към Вин Дрейк и попита: