Майкъл Крайтън - Микро

Докато вървеше по коридора, Вин Дрейк накратко ги запознаваше с всяка лаборатория.

— Протеомика и генетика… Химическа екология… Фитопатология и вируси по растенията… Стохастична биология… Електрически сигнали при растенията… Ултразвуци при насекомите… Фитоневрология, невротрансмисии при растенията… Питър, тук са отровите… Летливи вещества от арахниди и колеоптиди… Поведенческа психология, става въпрос за екзокринна секреция и социално регулиране, предимно мравки…

— За какво е цялата тази електроника? — попита някой.

— За роботите — отвърна Дрейк. — Трябва да бъдат препрограмирани или поправяни след всяко връщане от терен. — Спря и погледна групата. — Виждам много объркани физиономии. Заповядайте, влезте да разгледате по-добре.

Влязоха в лабораторията вдясно. Носеше се слаба миризма на пръст, гниеща растителност, сухи листа. Дрейк ги поведе към масата, на която бяха поставени четири подноса с пръст. Над всеки от тях висеше видеокамера, закрепена на подвижно рамо.

— Това са образци от материала, който носим от джунглата — каза той. — Всеки е за различен проект, но при всички се използват роботи.

— Къде са? — попита Ерика. — Не виждам никакви…

Дрейк нагласи светлината и видеокамерата. На един монитор отстрани се появи малък бял предмет в пръстта, увеличен многократно.

— Както виждате, това е сондираща и събираща машина с микроскопични размери — каза Дрейк. — И тя има много работа, защото една такава вана с пръст представлява огромен взаимосвързан свят, все още неизвестен на човека. Тук има трилиони микроорганизми, десетки хиляди видове бактерии и протозои, които почти не са каталогизирани. В такова количество пръст може да се открият хиляди километри нишки на гъбичен мицел. Милиони микроскопични артроподи и други насекоми, които са твърде малки, за да се видят с просто око. Десетки земни червеи с различни размери. Всъщност в това малко количество пръст има повече малки живи организми, отколкото са големите по цялата повърхност на планетата. Помислете си само. Ние, хората, живеем на повърхността. Мислим си, че животът е именно там. Мислим за хора, слонове, акули и гори. Възприятията ни обаче са погрешни. Истината за живота на нашата планета е много по-различна. Неговата истинска основа — гъмжаща, ровеща се, размножаваща се, непрекъснато активна — е тук долу, на това ниво. И именно тук ще бъдат направени всички открития.

Речта беше впечатляваща; Дрейк я беше държал и преди, и публиката винаги слушаше в захлас. Но не и тази. Рик Хътър реагира незабавно:

— И какво открива този конкретен робот?

— Нематоди — отвърна Вин Дрейк. — Микроскопични кръгли червеи, които според нас имат важни биологични свойства. В един поднос пръст като този има около четири милиарда нематоди, но ние искаме да съберем само онези, които все още не са открити.

Дрейк се обърна към редицата прозорци, гледащи към лаборатория, в която неколцина изследователи работеха с някакви машини. Сложни машини.

— В онова помещение се извършва скрининг — каза той. — Преглеждаме хиляди съединения, при това много бързо, с помощта на високоскоростно фракциониране и спектрометрия на масата — става въпрос за онези машини, които виждате. Вече открихме десетки напълно нови кандидати за лекарства. При това неутрални. Най-доброто, което може да ни предложи Майката природа.

Амар Сингх беше доста впечатлен от технологията, но все още не разбираше някои неща. Едно от тях бяха роботите. Те бяха наистина малки. Твърде малки, за да има кой знае какъв компютър в тях.

— Как роботите успяват да сортират червеите и да подбират конкретни екземпляри?

— О, правят го с лекота — отвърна Дрейк.

— Как?

— Роботът е достатъчно интелигентен, за да го направи.

— Но как? — Амар посочи подноса, където миниатюрният робот се трудеше трескаво в пръстта. — Тази машина не може да е по-дълга от осем-девет милиметра. Горе-долу колкото нокътя на кутрето ми. Не можете да сложите никаква изчислителна мощ в такива малки размери.

— Всъщност можем.

— Как?

— Да идем в заседателната зала.

Зад Вин Дрейк светеха четири огромни плоски екрана, по-казващи изображения в тъмносиньо и пурпурно, които приличаха на океански вълни, снимани от самолет. Дрейк крачеше пред екраните и говореше, а гласът му бе усилен от малкия микрофон, закрепен за ревера му. Той посочи изображенията.

— Тук виждате конвекция в магнитни полета със сила около шейсет тесла. Това са най-силните магнитни полета, създавани от човек. За да получите известна представа, поле със сила шейсет тесла е два милиона пъти по-мощно от магнитното поле на планетата. Полетата се създават от криогенна свръхпроводимост с помощта на материали на основата на ниобия.