Майкъл Крайтън - Микро

— Стига бе… — започна Рик, но млъкна. Не можеше да откъсне очи от екрана.

— Това — каза Дрейк — е технологията на „Наниджен“.

— Трансформацията… — започна Амар.

— Може да се извършва с живи организми. Да, ние свихме това яйце в тензорно поле. Плодът в него не беше засегнат от промяната в мащаба. Той се излюпи нормално, както сами видяхте. Това доказва, че дори много сложните биологични системи могат да бъдат смалени в тензорно поле и да продължат да имат нормални жизнени функции.

— Какви са онези неща на картината? — попита Керън.

Земята под гигантската кокошка изглеждаше осеяна с мънички точици. Някои от тях се движеха, други — не.

— Това са другите пиленца. Смалихме цялото люпило — отвърна Дрейк. — За съжаление те са толкова малки, че майката настъпи и премаза няколко от децата си, без изобщо да забележи.

Настъпи кратко мълчание. Амар заговори пръв:

— Правили ли сте това с други организми?

— Разбира се — отвърна Дрейк.

— И… с хора ли? — попита Амар.

— Да.

— Малките земекопни роботи, които видяхме в ботаническата градина… — продължи Амар. — Искате да кажете, че всъщност не ги програмирате.

— Не е необходимо.

— Защото се управляват от човешки същества.

— Да.

— Човешки същества, подложени на смаляване.

— Да му се не види! — не издържа Дани Мино. — Поднасяте ли ни?

— Не — отвърна Дрейк.

Някой избухна в смях. Беше Рик Хътър.

— Пълна шарлатания — промърмори той. — Човекът продава боклуци на глупаци.

Керън Кинг също не вярваше.

— Това са пълни глупости — каза тя. — Няма начин. Всичко може да се направи с видеозапис.

— Това е реално съществуваща технология — спокойно рече Дрейк.

— Значи твърдите, че можете да смалите човешко същество до десет на минус трета — каза Амар Сингх.

— Да.

— Което означава, че човек, висок шест фута, ще стане… седемдесет и два инча… не, седем стотни от инча.

— Точно така — каза Дрейк. — Малко по-малко от две десети от милиметъра.

— Господи — промълви Рик Хътър.

— А при мащаб десет на минус втора — каза Дрейк — човекът ще бъде висок около половин инч. Дванайсет милиметра.

— Бих искал да го видя с очите си — обади се Дани Мино.

— Разбира се — каза Дрейк. — И ще го видите.

„Наниджен“

28 октомври, 19:30 ч.

Докато Дрейк говореше на специализантите, Питър Янсен дръпна Алисън Бендър настрани.

— Някои от нас донесоха образци и материали, които да покажем на господин Дрейк.

— Много добре — отвърна Алисън.

— Аз имам компактдиск с някои мои… проучвания — каза Питър.

Тя кимна.

— Запис е. Свързан с брат ми — добави Питър.

Надяваше се това да я изнерви, но тя отново кимна и излезе от заседателната зала. Беше ли видял тревога в очите й?

Дрейк продължаваше да говори. Питър се промъкна през служебната врата и отиде до аудиопанела. Трябваха му инструменти, нещо, което да усили гласа му — не искаше Дрейк или някой друг да му затвори устата. В помещението имаше няколко чекмеджета. Питър ги претърси и намери каквото му трябваше — безжичен микрофон, който можеше да предава гласа му на високоговорител. Беше същият като онзи, който Дрейк използваше за презентацията си. Устройството представляваше предавател и микрофон с кабел, който го свързваше с предавател. Питър пъхна предавателя в джоба на панталоните си, след което прибра кабела и микрофона.

Дрейк завърши презентацията си и лампите в заседателната зала светнаха.

— Разбрах, че някои са донесли материали — каза той. — С нетърпение очаквам да ги видя. А сега… да, какво има?

Алисън Бендър се беше върнала в залата. Приближи се до него и зашепна в ухото му. Дрейк слушаше, без да сваля поглед от Питър, след което се извърна. Кимна два пъти, но не каза нищо. Накрая отново се обърна към Питър.

— Питър, разбрах, че имаш запис?

— Компактдиск, да.

— Какво има на него? — Дрейк изобщо не изглеждаше разстроен.

— Нещо, което ще ви заинтересува. — Сърцето му биеше бясно.

— Свързано с брат ти?

— Да.

Дрейк остана напълно спокоен.

— Знам, че ти е тежко. — Постави ръка на рамото му и добави меко: — Няма ли да е по-добре да поговорим насаме?

Искаше да го отдели, да го изолира някъде, където никой да не чуе какво ще каже.

— Можем да говорим тук — каза Питър. — В заседателната зала, пред всички останали.

Дрейк го погледна загрижено.

— Ако нямаш нищо против, искам да поговорим насаме. Ерик ми беше приятел. Аз също съм дълбоко покрусен от загубата му. Нека идем в съседната стая.