Майкъл Крайтън - Микро

Лявата ръка на Ерик беше зад гърба му, върху дръжката на вратата. Завъртя я, вратата се отвори и той полетя назад в помещението с генератора. Дрейк се стовари отгоре му. Докато падаше, Ерик успя да напипа устройството, сграбчи го и го изтръгна от ръката на Дрейк.

Дрейк изруга, залитна и се просна до Ерик на пода, след което стреля. Ерик усети удара в крака си, куршумът мина през бедрото му, но за свое голямо учудване той не почувства болка. Беше изпаднал в шок. Но контролерът вече беше у него, а това бе най-важното. Знаеше какво да прави. Заблъска го в пода, докато не усети как се разтрошава на парчета под ръката му.

Сега никой не можеше да контролира ботовете.

И се изненада отново, когато видя лежащия точно пред него пистолет. Дрейк се изправяше, беше го изпуснал. Двамата се хвърлиха едновременно към оръжието.

Керън и Рик видяха как вратата се отваря и две гигантски човешки фигури се сгромолясват в помещението. Пистолетът изтрещя и ударната вълна блъсна микрочовеците. Миг по-късно двамата мъже паднаха, от което подът се разтресе, а Рик и Керън полетяха във въздуха. Капка кръв падна недалеч от тях и експлодира в безброй малки капчици. Двамата скочиха на крака и отново се втурнаха към белия кръг.

Единият от мъжете се претърколи по гръб. Държеше контролера на ботовете и го заблъска в пода. Той се счупи, а парчета от електронни платки полетяха покрай Керън и я събориха на земята. Тя видя пистолетът да се плъзга към нея и беше сигурна, че ще я смаже. Хвърли се настрани, докато двамата мъже се сборичкаха за оръжието. Миг по-късно Ерик държеше пистолета насочен към лицето на Дрейк, който лежеше по гръб.

Ерик лежеше на пода до Дрейк. Претърколи се и се надигна. От крака му течеше кръв.

— Мръднеш ли… ще ти пръсна главата.

— Чакай, Ерик — каза Дрейк. — Можем да се измъкнем. Живи. Двамата.

— Няма да стане. Ти уби брат ми. — Пръстът на Ерик легна върху спусъка.

— Но, Ерик… много грешиш… Направих всичко по силите си, за да го спася.

— Ти си побъркан.

Рик и Керън стигнаха кръга. Отвсякъде се чуваше глухо барабанене — ритъмът на перките на миниатюрните роботи. Бяха изгубили представа какво правят двамата великани. В центъра на кръга имаше капак с дръжка. Керън и Рик стигнаха едновременно до него.

Рик коленичи и задърпа дръжката.

Нищо не се случи.

Капакът сякаш беше заял. Междувременно няколко бота бръмчаха недалеч. Един приближи и се опита да смушка Керън с ножовете си. Тя замахна с мачетето и устройството отлетя назад.

Керън вдигна мачетето си и извика:

— Гръб до гръб!

Рик Хътър се изправи с мачете в ръка и опря гръб в нейния. Ботовете ги наобиколиха и започнаха да се стрелкат насам-натам, щракайки с ножовете. Рик замахна и ослепи един, срязвайки съставните му очи. Шията на бота се загърчи, устройството се удари в пода, издигна се отново и се защура нанякъде.

Продължиха да секат ботовете, но машините не изпитваха страх, нямаха инстинкт за самосъхранение.

— Отваряй — каза Керън, докато размахваше мачетето си. — Ще те прикривам.

Рик се наведе и отново задърпа дръжката, а Керън го възседна, отбивайки ботовете. Люкът обаче не се отваряше. Рик се опита да го повдигне с върха на мачетето, после започна да го сече. Щом не можеше да го отвори, щеше да го разреже като консерва. Острието обаче отскачаше от пластмасата.

— Не мога да го отворя!

— Виж, Рик… ох! — извика от болка Керън. Един бот я беше порязал. Тя размаха мачетето над главата си. — Опитай отново. По-бързо!

Това подейства. Рик сграбчи дръжката и вдигна капака. Под него имаше един-единствен червен бутон. Рик скочи отгоре му с двата крака.

Подът се разтресе. Шестоъгълникът започна да потъва и двамата се озоваха в шестоъгълна камера.

Един бот се беше озовал вътре с тях. Изглеждаше объркан. Рик го перна с мачетето и той отскочи от стената на камерата.

Светлината промени цвета си, последва бръмчене и Рик Хътър бе обхванат от странна сънливост. Имаше чувството, че се рее в пространството, че танцува с бота и с Керън Кинг, че тримата се въртят ли въртят в някакъв безумен валс…

Тензорният генератор се включи, полетата започнаха да се пресичат и да образуват магнитни вихри, след което шестоъгълниците се издигнаха отново до нивото на пода. Появиха се Рик Хътър, Керън Кинг и един гигантски бот. Хората бяха с нормалните си размери. Ботът бе уголемен колкото хладилник.

Ерик лежеше на пода и кървеше обилно от раната в крака и от няколко порязвания от ботовете. Но беше в съзнание и продължаваше да държи пистолета насочен към Дрейк, който беше започнал да пълзи към него с изкривено от страх лице.