Майкъл Крайтън - Микро

— Рик! — извика тя. — Зад теб!

Той не я чу. Летеше към пода и белия кръг. Ботът го настигаше. Керън трябваше да го премахне по някакъв начин. Без да е сигурна как да постъпи, тя пикира след самолета на Рик. С периферното си зрение забеляза още летящи искри и когато погледна през рамо, видя десетки ботове, които летяха зад нея. Като че ли се скупчваха около тях двамата. Миниатюрните апарати потръпваха, някои висяха във въздуха, други се стрелкаха в различни посоки, издирваха.

— Рик, зад теб! — отново извика тя.

Той се обърна и видя преследвача. Незабавно вдигна носа на самолета и рязко зави в опит да се откъсне от бота, но той го настигаше.

Керън ускори и полетя зад преследвача. Може би щеше да успее да го свали с удар на носа. Перката се намираше на опашката на самолета, така че носът можеше да се използва като тъпо оръжие. Прицели се в бота и превключи на максимална мощност. Миг преди сблъсъка се сви в кабината и скри глава, готова за удара. Самолетът й се блъсна в бота.

Чу се трясък, самолетът отлетя в една посока, а ботът — в друга, като се премятаха във въздуха. Сблъсъкът не им причини никакви поражения — апаратите просто отскочиха един от друг. Ботът рязко спря и увисна, ориентира се и полетя след нейния самолет. Керън овладя управлението и се отдалечи, като държеше под око преследвача. Ботът рязко ускори към нея и после, за голяма изненада на Керън, разгъна две съставни ръце.

Преследвачът хвана крилото на самолета със залепващи възглавнички в края на ръцете и се вкопчи в него. Керън се опита да се освободи с резки маневри наляво и надясно, но ботът се държеше здраво и не пускаше. Започна да реже крилото с остриетата си.

Разрушаваше самолета й.

Рик се обърна и видя как ботът се закрепва за самолета на Керън. Тя беше в беда. Полетя към нея, като се питаше какво може да направи, за я да освободи. Самолетът му не беше въоръжен. Нямаше картечници, нямаше копчета за стрелба, нищо. Момент — Рурк беше сложил мачете във всяка кабина. Трябваше да е някъде тук. Затърси слепешком, напипа дръжката и се насочи към самолета на Керън, размахвайки мачете като кавалерист.

— Айя! — извика той и посече шията на бота, докато прелиташе покрай него. Остриетата и шията се загърчиха, обезглавеният бот пусна крилото и полетя на зигзаг, изгубил ориентация. Керън овладя самолета.

Ботовете висяха във въздуха. Бяха десетки.

Рик се насочи към тях. Един бот се стрелна към него, вкопчи се в самолета му и задърпа. Започна да реже крилото с подобните на мечове ножици, а Рик замахваше с мачете към него, но не можеше да го достигне. Самолетът полетя по спирала надолу. Друг бот също се вкопчи в него и спря падането му. Двете машини държаха самолета на Рик насред въздуха, сякаш се караха за плячката, като продължаваха да го режат.

Рик скочи, грабнал мачетето. Докато падаше, се обърна по гръб и видя самолета на Керън над себе си. Ботовете се бяха вкопчили и в него и машината се въртеше неуправляемо. Един бот направи на трески перката, а друг разкъсваше фюзелажа отстрани. Точно тогава Рик се озова по гръб на пода, напълно невредим, с мачете в ръка.

Изправи се. Помещението изглеждаше безкрайно. Нямаше представа къде се намира миниатюрният панел за управление. Осветеният отдолу пластмасов под беше осеян с прашинки с размерите на топка за голф. Погледна нагоре, търсеше самолета на Керън, но не го откри. Наоколо бе пълна каша.

Чу нещо като „Уф!“ и Керън Кинг се приземи на крака като котка, на стотина метра от него. Тя също държеше мачете и се взираше нагоре към ботовете. Дузина от тях се рееха високо над главите им, хванали самолетите и парчета от тях, като разкъсваха всичко. Валяха отломки. Самолетите като че ли бяха отвлекли вниманието на ботовете.

— Натам! — извика Керън, сочейки с мачетето.

Сега и той видя белия кръг. Остана изненадан колко далеч се намира. Втурнаха се отчаяно към него, прескачайки отломките, сякаш участваха в бягане с препятствия. Рик се препъна в един човешки косъм и се просна на земята.

Надигна се. Керън не се виждаше никаква.

— Керън? — извика той.

Междувременно ботовете бяха приключили с нарязването на самолетите и сега летяха насам-натам, спускаха се и се издигаха, сякаш търсеха нова плячка. Питър се запита дали могат да ги видят на пода. Десетки други ботове се спускаха от стените и тавана, докато не станаха най-малко стотина. Всички се стрелкаха в различни посоки и търсеха натрапниците. Дали общуваха по някакъв начин помежду си? Беше само въпрос на време да ги открият.