Майкъл Крайтън - Микро

— Значи „Наниджен“ не се занимава с медицина — рече Керън.

— „Наниджен“ се занимава с медицина. Просто работи от двете страни. Търси начини да се спаси живот и… начини да се отнеме живот. Този „Хелсторм“ е система за доставяне на препарати. — Той леко докосна устройството.

— И Дрейк е трябвало да те убие, защото си научил това.

— Не точно. От самото начало знаех за проект „Омикрон“. „Наниджен“ има договор с Министерството на отбраната за разработване на миниатюрни безпилотни апарати. Проучванията бяха много по-успешни, отколкото се казваше на хората от министерството. Вин започна да лъже правителството. Започна да обяснява, че проектът е провал.

— Защо? — попита Рик.

— Защото имаше свои планове за апаратите. Имахме проблем с патентите на системата. Всъщност една компания в Силициевата долина на име „Рексатак“ изобрети и патентова част от тази технология. Вин Дрейк е инвеститор в „Рексатак“. Той отмъкна патентите и ги използва за създаването на „Хелсторм“. После реши, че трябва да продаде бързо технологията, защото „Рексатак“ се готвеше да съди „Наниджен“. Навлякох си проблеми с Вин, когато открих, че възнамерява да продаде на онзи, който предложи най-високата цена.

— А не на правителството? — попита Керън.

— Не. Вин търсеше бързи пари, а големите пари са в чужбина. Има правителства, които разполагат със свободни средства — при това в долари. Страни, в които ръстът на икономиката е много по-бърз от нашия. Те са готови да платят всяка цена за подобна технология. Всяка . Не искам да кажа, че американското правителство би използвало апаратите само за добри цели, а че има други правителства, които биха извършили чудовищни неща. Някои от тях мразят Съединените щати, изпитват презрение към Европа, страхуват се от съседите си, боят се от собствения си народ. Такива правителства не биха се поколебали да използват тази технология за постигане на целите си. Да не забравяме и международните терористични групи — те също биха я приели с отворени обятия. Научих, че Дрейк е заминал за Дубай, където е водил разговори с представители на няколко правителства за продаването на технологията „Хелсторм“. Протестирах. Казах му, че това е нарушение на закона. Че е опасно за целия свят. Но се поколебах.

— Защо? — попита Рик.

Ерик въздъхна.

— Дрейк ми беше дал акции на „Наниджен“ на стойност милиони долари. Ако се обърнех към властите, „Наниджен“ щеше да изгори. Акциите ми нямаше да струват нищо. Затова се поколебах. От алчност. Разбирате ли, бях се посветил на физиката от чиста любов към науката и никога не съм си помислял, че тя може да ме направи милионер. А милионите можеха да изтекат между пръстите ми, ако вдигнех тревога. И това се оказа фаталната ми слабост. Тогава Дрейк реши да ме убие. Излязох с новия си катер и казах на Алисън Бендър, че ще се видим в Канеохе по обед — това е на наветрената страна на острова. Алисън или Дрейк бяха заложили апарати в лодката. Прототипове, но заредени и програмирани да ме убият. Двигателят ми се повреди и точно тогава видях едно от проклетите неща да излиза от предната кабина. Отначало си помислих, че е просто някаква буболечка. После видях перките и ракетите и разбрах, че е „Хелсторм“. След малко излетя и втори. Пуснах есемес на брат си и скочих във водата. Прибоят ме спаси. Машините не можеха да ме надушат и да изстрелят ракетите си, защото плувах под водата. Стигнах до Хонолулу и минах в нелегалност. Ако бях отишъл в полицията, Дрейк щеше да се добере до мен с още микроботове. Опиянен е от властта, която му дават те.

Ерик въздъхна и замълча. В тишината се разнесе друг глас:

— Направи ми отлично описание, Ерик. Страшно много ми хареса.

Засия малка ярка светлина. Винсент Дрейк се изправи зад редицата компютри, а лъчът затанцува пред него.

„Индустриален парк «Каликимаки»“

1 ноември, 03:40 ч.

Дрейк беше седял на стол в тъмното зад редицата компютри. В ухото му беше втъкната слушалка и държеше пистолет в дясната си ръка — белгийски РИ с лазерен мерник, закрепен при предпазителя на спусъка. Лъчът подскачаше неравномерно. В лявата си ръка Дрейк държеше контролер като този на Ерик. Беше облечен с черна риза, черни джинси, а обувките му бяха изкаляни. Отиде в центъра на помещението и насочи оръжието към очите на Ерик; после лъчът се премести върху ръката му и освети двата самолета.

— Едно, две, три, виждам ви — каза Дрейк.