Майкъл Крайтън - Микро

Миниатюрните специализанти го чуха идеално в слушалките. Дрейк също използваше радиостанция.

— Излитай — каза Рик на Керън.

Двамата запалиха двигателите и пикираха от ръката на Ерик.

На Дрейк като че ли не му пукаше за тях. Насочи пистолета и лазера към очите на Ерик; беше застанал странично и с изпъната ръка. В другата си ръка държеше контролера, от чийто екран дланта му сякаш светеше. Докосна един бутон с палец.

— Контролерът ти всъщност не действа, Ерик — рече той. — Само моят работи.

Рик зави и започна да кръжи над главата на Ерик. Не виждаше Керън.

— Не се отдалечавай — каза й той по радиото.

— Рик, Дрейк дали ни чува?

— Разбира се, че ви чувам — разнесе се гласът на Дрейк в слушалките им. Той внезапно завъртя пистолета, лазерният лъч заигра около самолетите и те видяха огромната му насмешлива физиономия. За момент Рик си помисли, че Дрейк ще стреля по тях, но си даде сметка, че куршумът едва ли би могъл да улучи самолетите им. Бяха прекалено малки и маневрираха много бързо.

Дрейк отново насочи оръжието към главата на Ерик. Вдигна контролера и натисна едно копче.

— Ето — каза той.

— Какво направи? — попита Ерик и погледна нагоре.

Дрейк се огледа и се усмихна.

— Активирах ботовете. — Отстъпи назад и зачака.

— Ти също ще бъдеш нападнат от тях… — рече Ерик.

— Не мисля. — Дрейк се хвърли напред и го цапардоса в лицето с дръжката на пистолета. Ерик изстена и рухна на колене.

— Какво ви има на братята Янсен? Май ви е нужен редовен бой — каза Дрейк и го изрита в ребрата. Ерик изпъшка, падна на четири крака и запълзя.

— Къде си тръгнал, Ерик? Търсиш ли нещо?

— Майната ти.

Дрейк го изрита свирепо отстрани в главата. Ерик се просна и се сви. Като че ли изгуби съзнание. Лазерният лъч танцуваше върху него.

Ерик се опита да се надигне, но не успя.

— Е, Ерик, има едно нещо, което не разбираш. Ботовете игнорират миризмата на тялото ми. Ще се нахвърлят върху всеки друг, но не и върху мен. — Дрейк се изкиска. — Уважават ме.

Ерик докосна лицето си и дръпна ръка. Дланта му беше окървавена, на челото му имаше малък разрез.

— Лоша работа, Ерик. Май един е успял да те открие.

Ерик запълзя към Дрейк, който отскочи назад и се усмихна.

Ерик започна да размахва ръце около косата и ушите си, да тръска глава.

— Опитваш се да ги разкараш ли, Ерик? Усещаш ли ги как пълзят по лицето ти? В косата? Скоро ще бъдат във вените ти. Не се безпокой, не боли. Просто ще гледаш как ти изтича кръвта.

Докато Дрейк се занимаваше с Ерик, Рик полетя към вратата на генератора. Точно там трябваше да отидат с Керън. Закръжи и мина бавно покрай нея. Видя малък отдушник в горната част. Вероятно беше достатъчно голям, за да мине с микросамолета. Отдръпна се и доближи Керън, докато крилете им почти се докоснаха. Изключи радиото и извика:

— Не може да ни чуе, докато говорим така. Насочи се към вратата на генератора. Май има начин да минем през нея.

Набра височина над отдушника, превключи на максимална мощност и се насочи напред. Крилете закачиха стените на отвора и Рик се озова в помещението на генератора, изгубил контрол и падащ по спирала надолу. Керън го последва секунда по-късно. Рик овладя самолета си и полетя към центъра на стаята, където бяха шестоъгълниците. Избра централния и зави, като гледаше надолу. Видя малкия бял кръг — той маркираше мястото на панела за управление. Керън Кинг летеше от дясната му страна.

— Ще кацна при кръга — извика й той, надяваше се, че тя ще го чуе въпреки свистенето на въздуха.

— Зная какво се опитвате да направите — разнесе се в слушалките им гласът на Дрейк. — Видях ви да влизате при генератора. Няма да е зле да научите, че ботовете там могат да ви видят. И да ви надушат.

Видяха, че Дрейк се взира през прозореца, очите му ги следяха. Той вдигна контролера така, че да го виждат, и натисна няколко копчета.

— Промених чувствителността им. Сега могат да ви намерят — каза той и погледна към тавана на генераторното помещение.

Керън проследи погледа му. Видя ги — проблясващи искри, пръснати по тавана. Искрите се движеха. Падаха като мънички дъждовни капки. И докато падаха, се разтваряха и политаха със собствена мощност. Тя видя как един бот се насочи към Рик и започна да го преследва. Рик се устреми към пода и ботът копира маневрата му. Задвижваше се от перка в предпазен кожух и имаше гъвкава шия с ножове в края й. Докато профучаваше покрай нея, преследвайки Рик, Керън видя, че ботът има чифт съставни очи като насекомо, но това бе механична система. Чифт очи означаваше, че има бинокулярно зрение и вижда в перспектива.