Майкъл Крайтън - Микро

— Бързо при Ерик — каза Рик на Керън. Те го грабнаха за ръцете и краката и го помъкнаха навън. Пистолетът се изплъзна от пръстите му, а Дрейк се изправи на крака и направи грешка. Вместо да се втурне към вратата, той се насочи към оръжието.

За част от секундата Рик и Керън измъкнаха Ерик Янсен от помещението на генератора и затръшнаха вратата. Керън видя, че тя има просто резе, и го пусна.

Дрейк остана заключен в стаята, в компанията на стотици летящи микроботове и един гигантски бот. Голямото устройство лежеше на пода, съставните му очи се въртяха наляво-надясно, шията му се гърчеше, перката виеше пронизително, но не можеше да го вдигне във въздуха. Ботът беше станал твърде тежък, за да полети.

Дрейк се озърна към него и се изправи с пистолет в ръка. Рик и Керън гледаха през бронирания прозорец как президентът на „Наниджен“ взема контролера, но Ерик го беше разбил напълно. Дрейк захвърли устройството.

Устните му се раздвижиха и гласът му достигна до тях през стъклото.

— Пуснете ме.

Рик поклати глава.

Дрейк стреля в прозореца. Куршумът напука стъклото, но не успя да го счупи.

Дрейк пристъпи към вратата.

— Моля ви, помогнете. Ужасно съжалявам.

Появи се капка кръв, която увисна на върха на носа му. Дрейк отстъпи няколко крачки назад, озърна се трескаво и смачка един бот, който кръжеше около главата му. Изруга и размаха пистолета; лазерният лъч заигра из помещението. Успя да хване на прицел един бот и стреля. После завъртя пистолета и пак стреля. И отново, и отново, докато помещението не се изпълни с барутен дим.

Дрейк извади мобилния си телефон — отново звънеше.

— Здравейте, лейтенант. Бихте ли дошли да ме вземете? Ще ви разкажа всичко, разбира се. Имам малък проблем в помещението на генератора. В помещението на генератора. Намира се в центъра на сградата. Ботове? Тук няма ботове, Дан, абсолютно безопасно е… — Телефонът се изплъзна от окървавените му пръсти и изтрака на пода. Кръв бликна от носа му върху ризата.

Дрейк се закашля, плюейки кръв. Залитна напред, лепна се на прозореца и се загледа в Рик и Керън.

— Ще ви убия! Кълна се…!

Очите му се разшириха и капка кръв се появи в края на дясното. Един бот се появи от бялото и запълзя, оставяйки след себе си кървава диря. Дрейк сякаш гледаше как миниатюрното устройство разрязва роговицата му.

— Махай се — прошепна той, бръкна с пръст в окото си, после зяпна окървавения му връх и закрещя.

Опря пистолета в главата си и дръпна спусъка.

Нищо не се случи. Беше изпразнил пълнителя, докато стреляше по ботовете.

Гигантският бот зад гърба му го гледаше. Тръгна към него, влачейки се на механичните си ръце. Гъвкавата шия се стрелна напред, остриетата се забиха в гърба на Дрейк и излязоха през гърдите му. Ботът го вдигна, разтърси го и запрати през помещението.

Рик и Керън насочиха вниманието си към Ерик Янсен. Рик отпра парче от ризата си и направи турникет на крака му, за да спре кървенето. Подхвана го под мишниците и го помъкна през лабораторията на „Омикрон“. Ерик беше изгубил много кръв и почти бе изпаднал в несвяст.

Чу се бръмчене на ботове. Нещо ужили Керън и тя се плесна по тила. Погледна дланта си — беше окървавена.

— Тук има ботове! Мърдай, Рик! — Без да се замисля, тя грабна Ерик с една ръка и се опита да го метне през рамо, но не успя. За момент се обърка. Какво ставаше? Свръхестествената й сила беше изчезнала.

Успяха да завлекат Ерик в коридора, където ги посрещна екип полицаи, облечени с брони и с готови за стрелба оръжия. Следваше ги леко пълен детектив в цивилни дрехи. Носеше бронежилетка, но определено не беше от спецчастите.

— Връщайте се! — извика им Рик. — Има ботове!

— Зная — спокойно отвърна детективът. — По-бързо, изведете ги — каза той на хората си и се обърна към Керън и Рик. — Има ли някой друг в сградата?

— Дрейк. Мъртъв е.

— Всички навън! — нареди детективът.

Полицаите изведоха Рик и понесоха Ерик, който беше изгубил съзнание.

Детективът напусна последен сградата. Когато излезе през главния вход, по челото му се стичаше струйка кръв. Ботовете бяха намерили Дан Уатанаби.

— Къде е Дороти? — извика той.

Дороти Гърт вече беше пристигнала с тойотата си и отиде при него.

— Носиш ли магнита си?

— Разбира се. — Тя вдигна металната подкова. Беше взела индустриалния магнит от лабораторията, докато пътуваше насам.

— Всички полицаи и заложници да отидат за обеззаразяване — нареди Уатанаби, докато сваляше бронежилетката си. — Дороти ще се погрижи за вас.