Майкъл Крайтън - Микро

Екипът за спешна помощ се зае най-напред с Ерик, след което го натовари в медицинския хеликоптер. Останалите минаха по реда си. Последен в палатката влезе лейтенант Уатанаби.

Ямата

1 ноември, 05:55 ч.

Гигантският бот бе единственото нещо, което се движеше в тензорния генератор. Той избута трупа на Дрейк настрани и обходи помещението в търсене на изход. Не успя да намери начин да излезе и програмата му превключи на режим сондиране. Гъвкавата му шия се насочи надолу и острите ножове се забиха в пластмасовия под. Ботът проби дупка и пропадна през нея в пълната с електроника яма. Там той продължи да реже и сече, вършейки онова, в което беше най-добър.

Под пода на генераторното помещение се разнесоха стонове и пращене, съпроводени от жълтите и сини проблясъци на електрически искри. Внезапно се чу съскане и през дупката изригна пара — направените от свръхпроводници магнити се разпадаха. Сградата се разтресе, когато магнитните полета на генератора изпаднаха в хаос. Докато се разпадаха, магнитите рязко се загряха и топлината им сгорещи течния хелий около тях. От ямата забълваха хелиеви пари.

Осветлението в сградата изведнъж се изключи — някъде беше станало късо съединение. А гигантският бот продължаваше да реже вътрешностите на машината на Дрейк.

В сградата на „Наниджен“ беше останал един човек. Слабият мъж наблюдаваше как големият бот сече машините в ямата и се движеше бавно и предпазливо, без резки движения, за да не привлече вниманието му към себе си. Извади един твърд диск от чекмеджето му и откачи кабелите за захранване и данни. Пъхна диска в джоба си и побърза да се махне от ямата. Изкачи се по една стълба и влезе в тунела за евакуация. Зад него се чу трясък, последван от рев — ботът беше запалил пожар.

Облицованият с гофрирана ламарина тунел вървеше хоризонтално и завършваше със стълба. Д-р Едуард Кател, представителят на консорциум „Даврос“, се заизкачва по скобите. Твърдият диск в джоба му съдържаше пет терабайта данни — всички проекти на д-р Бен Рурк за тензорния генератор, както и безценните инженерни данни от тестовете на машината. След като беше събрал две и две и бе заключил, че Вин Дрейк вероятно е наредил убийството на собствените си служители, Кател осъзна, че Дрейк е започнал да губи разсъдък и съответно вече не може да бъде ефективен шеф на компанията. Свърза се с определени хора, които от известно време се опитваха да открият с какво се занимава „Наниджен“, и им съобщи, че срещу определена цена може да им осигури плановете на генератора. Беше се промъкнал в сградата през нощта. Нямаше представа, че и Дрейк е в нея.

Спря в горния край на стълбата, под капака, и се заслуша. Какво ставаше горе? Виеха сирени, чуваше се трясък на хеликоптер. Може би бе най-добре да изчака тук няколко часа. Докато суматохата утихне.

Нещо се стече по бузата му и капна на яката. Докосна лицето си. Да, някакъв бот се бе забил в бузата му. Тунелът бе замърсен. Усещаше как ботът се забива в плътта му. Нямаше да е добре, ако попадне на някой по-голям кръвоносен съд — можеше да достигне до мозъка му, да започне да реже там и да му докара инсулт. Налагаше се да рискува и да излезе.

Отвори люка. Озова се сред група акации до паркинга. В ъгъла беше паркирана пожарна, но вниманието на пожарникарите бе насочено към бълващия от сградата дим.

Тръгна бързо през храсталака, като драскаше бузата си с нокти. Трябваше да извади онзи бот. Бръкна в устата си с два пръста, измъкна го от тъканта и го смачка между ноктите си, докато не усети как го строши. Продължи напред. Тръните на акацията дърпаха дрехите му. Стигна до празния участък и мина зад съседния склад. Излезе от бизнес парка и тръгна бързо по тротоара, докато не стигна до автобусната спирка на магистрала „Фарингтън“. Седна на пейката. Изгряващото слънце озаряваше всичко със златистото си сияние. Беше неделя сутрин; следващият автобус можеше да дойде след часове. Просто трябваше да чака. Изпитваше удоволствие и чувство за сигурност от факта, че носи раздрано сако с петна от кръв по него. Усмихна се. Можеше да мине за много болен бездомник — от онези, върху които избягваш да спираш погледа си. И у него бе твърдият диск, съдържащ единствения пълен набор планове на тензорния генератор на Бен Рурк. Резервни копия нямаше.

На единия му крачол се появи тъмно петно. Кръв. Това го разтревожи. Разкопча панталона, опипа бедрото си и улови бота. Вдигна го между ноктите си и присви очи към него. Едва успя да различи миниатюрните ножове, проблясващи на слънчевите лъчи.