Майкъл Крайтън - Микро

Не плака дълго. Нямаше време за такива неща. Стана, върна записа и го изслуша докрай.

— Щом наближиш Даймънд Хед, ще видиш примигваща светлина недалеч от морето. Това е фарът. Лети към него.

Беше следил всички по-важни фирмени комуникации, чакаше някакви новини за брат си и другите специализанти. Беше сигурен, че Дрейк ги е изхвърлил някъде, най-вероятно в ботаническата градина. Беше отишъл там с пикапа, бе влязъл в долината и беше слушал с оборудването си, но не бе засякъл нищо. Въпреки това таеше надежда, че Питър рано или късно ще се появи. Беше вярвал в находчивостта му. Бе чакал с надеждата да го спаси заедно с останалите.

Беше направил ужасна грешка. Трябваше да отиде незабавно в полицията, дори това да гарантираше собствената му смърт.

Разговорът беше проведен преди около час. По дяволите! Изобщо не беше бързал е купуването на проклетата храна! Изруга, грабна лаптопа и слушалките от скрина и изтича надолу по стълбите. Двамата на алеята още седяха до пикапа. Ерик нямаше кола. Беше се споразумял със собственика на пикапа да го ползва под наем срещу петдесет долара на излизане. Сега му подаде банкнотата и се качи, като остави компютъра и слушалките на съседната седалка.

— Кога се връщаш?

— Не знам. — Ерик запали двигателя.

— Добре ли си, пич?

— Има смъртен случай в семейството ми.

— О… съжалявам, човече.

Излезе на Калакауа Авеню и веднага осъзна, че е сгрешил. „Калакауа“ беше главната улица на Уайкики и бе задръстена от пешеходци и автомобили. Трябваше да тръгне по друг път към Даймънд Хед. Но може би резултатът щеше да е същият. Докато пълзеше от светофар до светофар и покрай хотелите, заплака отново и този път не направи опит да спре. „Аз съм виновен — помисли си той. — Брат ми е мъртъв. Заради мен.“

Дрейк беше планирал убийството с допълнителни предпазни мерки и начини, за да е сигурен, че ще постигне целта си. Ерик не беше сигурен как точно се е изхитрил да го направи, но Дрейк се беше погрижил двигателят на катера да откаже в прибоя и бе заложил нещо, което изстреля два Хелсторма по него. Ботовете убийци излетяха от кабината след спирането на лодката. Отначало Ерик ги взе за мухи, но после видя перките и оръжията. След като скочи във водата, преследван от машините, той остана под повърхността, за да не могат да го достигнат. Малко преди скока изпрати съобщение на Питър да стои настрана, но нямаше време да обяснява подробно.

Беше отличен плувец и знаеше как да се оправя при силно вълнение. Беше скочил без спасителна жилетка и се гмуркаше дълбоко пред всяка вълна, за да избегне ботовете. Точно в момента прибоят беше най-безопасното място за него. Стигна до малък залив, където имаше тясна пясъчна ивица, известна на местните като Тайния плаж. Брегът беше скрит от околните височини и до него се стигаше само по една тясна пътека.

Излезе от водата едва след като се увери, че никой не го е видял. Върна се в Хонолулу на автостоп; качиха го някакви местни, които не задаваха въпроси и изобщо не им пукаше откъде идва. Не беше разумно да отива в полицията. Нямаше да повярват на историята му — че шефът на компанията иска да го убие и му е пуснал миниатюрни летящи роботи, въоръжени със супертоксини. Щяха да го вземат за побъркан. А и ако отидеше в полицията, Дрейк щеше да научи, че е жив, и щеше да изпрати още роботи, които със сигурност щяха да си свършат работата. Не се върна и в апартамента си — Дрейк най-вероятно му беше заложил капан. Вместо това отиде в една заложна къща, свали скъпия си „Хублот“ и го заложи за няколко хиляди долара. Трябваше да мине в нелегалност и да измисли как да изправи Дрейк пред съда. С парите нае занемарен апартамент на затънтено място.

Като вицепрезидент по технологиите на „Наниджен“, Ерик Янсен познаваше добре комуникационната мрежа на компанията. За това допринасяше и докторската му степен по физика. След едно отбиване до „Рейдиошак“ успя да скалъпи подслушвателно устройство. Започна да преслушва фирмените канали на „Наниджен“ и научи, че брат му се е появил на Хаваите и след това е изчезнал заедно с другите специализанти. Подозираше, че Дрейк им е сторил нещо. Не вярваше, че би се опитал да ги убие; това щеше да е прекалено очевидно, а Дрейк не беше глупак. Затова прие, че ги е скрил временно в микросвета и рано или късно те ще се появят отново.

Ерик изчакваше завръщането на брат си, защото вярваше в Питър. Беше решил, че той ще се справи, че по някакъв начин ще излезе на светло. Надяваше се да успее да го спаси. Ако отидеха заедно в полицията, щеше да има двама свидетели на престъпленията на Дрейк.