Майкъл Крайтън - Микро

— Благодаря, господин Мино, виждам много добре…

— Ужасно е! Цялата ми ръка е напълно безчувствена.

— Съжалявам, Даниел… — Гърлото му се стегна. Погледна към Емили Сенклер, която май започваше да губи търпение.

— За Бога, помогнете ми! — замоли го малкото лице от екрана.

— Кой е с теб? — рязко попита Дрейк, като доближи телефона до ухото си.

— Не виждам лицето ви!

Дрейк обърна телефона така, че Дани да може да го вижда.

— Ще ти помогнем — меко рече той. — Кой друг е с теб?

— Искам да постъпя в най-добрата болница…

— Да, да, в най-добрата. Кой е с теб?

— Керън Кинг и Рик Хътър.

— А останалите?

— Всички са мъртви, господин Дрейк.

— И Питър Янсен ли?

— Да.

— Сигурен ли си?

— Простреляха го. Гърдите му се пръснаха. Видях го с очите си.

— Какъв ужас. Къде са Кинг и Хътър?

— Не ми пука за тях! Закарайте ме в болница!

— Къде са те?

— Спят — намусено отвърна Дани и кимна. — Рурк е в хангара.

— В хангара? Какъв хангар, Даниел?

— Откраднал е самолети от базата „Тантал“. Той е крадец, господин Дрейк…

Значи Рурк имаше микросамолети. Как беше преживял кесонната болест? Беше намерил начин да се справи с нея. Това бе невероятно ценна находка.

— Даниел, как Рурк се е спасил от кесонната болест?

Дани го изгледа самодоволно.

— Това ли? О, просто е.

— Какво е направил?

— Ще ви кажа… ако ми помогнете.

— Даниел, правя всичко по силите си, за да ти помогна.

— Бен знае тайната — рече Дани.

— Каква е тя?

— Абсолютно проста.

— Кажи ми!

Дани знаеше, че е спипал Дрейк. Нямаше му доверие, но знаеше, че е по-хитър от него.

— Господин Дрейк, закарайте ме в болница и ще ви кажа как може да се преодолее кесонната болест.

Дрейк стисна устни.

— Добре…

— Това са условията, господин Дрейк. Окончателните.

— Съгласен съм, разбира се. А сега трябва да правиш точно каквото ти кажа.

— Помогнете ми…!

— Можеш ли да управляваш някой от самолетите?

„Всеки идиот може да ги управлява. Дори ти, малки ми Даниел.“

— Вижте, помогнете ми…

— Точно това се опитвам да направя.

— Махнете ме оттук…! — Дани вече крещеше.

— Можеш ли да ме изслушаш за момент?

Дрейк пристъпи до отворения прозорец и погледна навън. Трябваше да го разкара оттам. Да говори с него, да го подпита, да се сдобие с информацията на Рурк… и после бързо да се погрижи за всички дребосъци. Погледна към Уайкики Бийч. Малкият Даниел се нуждаеше от ориентир. Видя светлина, която светваше и угасваше…

Фарът Даймънд Хед.

Отляво, към вътрешността, над планинските върхове се бяха струпали облаци. Това означаваше, че пасатът духаше. От Тантал към Даймънд Хед. Това беше важно.

— Даниел, нали знаеш как изглежда Даймънд Хед?

— Всеки го знае.

— Искам да се качиш на един самолет и да полетиш натам.

— Какво?

— Лесно се управляват. Не можеш да се разбиеш. Просто ще отскочиш от онова, в което си се ударил.

Мълчание.

— Слушаш ли ме, Даниел?

— Да.

— Щом наближиш Даймънд Хед, ще видиш примигваща светлина недалеч от морето. Това е фарът. Лети към него. Няма начин да го пропуснеш. Аз ще бъда в червена спортна кола, паркирана възможно най-близо до него. Приземи се на покрива.

— Искам да ме чака медицински хеликоптер.

— Първо трябва да те уголемим. Прекалено си малък за хеликоптер.

Мино се разкиска.

— И могат да ме изгубят в него, нали? Ха-ха!

— Много смешно, Даниел — рече Дрейк. — Ще те закараме в най-добрата болница.

— Те се излюпват!

— Просто полети към фара.

Дрейк прекъсна връзката, прибра телефона и се върна на масата. Целуна Емили Сенклер по бузата.

— Много спешна ситуация. Съжалявам.

— Господи, Вин. Къде отиваш?

— В „Наниджен“. Наложително е. — Улови погледа на келнера и той тръгна към тях.

Емили Сенклер поклати глава и отпи от виното си. Остави чашата.

— Както искаш — рече тя, без да поглежда към Дрейк.

— Ще се реванширам, Емили, обещавам. Ще идем до Таити с „Гълфстрийм“-а.

— Това е изтъркано. Предпочитам Мозамбик.

— Дадено — съгласи се Дрейк.

Бръкна в сакото си и извади от портфейла дебела пачка стодоларови банкноти. Даде ги на келнера, без да го поглежда.

— Погрижи се за дамата — каза той и излезе забързано.

Потегли към големия магазин за преоценени стоки на булевард „Капиолани“ и по пътя се обади на Дон Макеле.

— Веднага тръгни към фара Даймънд Хед. Вземи радиостанция за микрокомуникации. Използвай микробуса на охраната. Ще ми трябва.