Майкъл Крайтън - Микро

— Ще е доста трудно. — Рурк обясни, че максималната скорост на микросамолета е единайсет километра в час. — Средната скорост на преминаващите през Оаху пасати е около двайсет и пет километра в час. Ако се опитате да летите срещу вятъра, ще летите назад. Ако вятърът е попътен, може и да успеете да пресечете Пърл Харбър. Или пък не. Зависи дали ще се съглася да ви дам самолетите си. Те са едноместни и не могат да поберат двама души. Вие сте трима, самолетите също са толкова. Така че не остава самолет за мен, нали?

— Доктор Рурк, готов съм да ви платя много голяма сума за един от самолетите ви — каза Дани. — Наследник съм на попечителски фонд. Той може да бъде ваш.

— Не се нуждая от пари, господин Мино.

— Добре, тогава какво искате?

— Да видя как разобличавате Винсент Дрейк. Ако сте в състояние да го направите, можете да вземете самолетите.

— Абсолютно, ще спипаме господин Дрейк — съгласи се Дани.

Керън запази мълчание. Рик я погледна. Какво ставаше с нея? После попита Рурк как ще оцелее без самолет.

— Ще си построя друг — пренебрежително отвърна той. — Разполагам с предостатъчно резервни части.

Рурк пое нещата в свои ръце. Накара ги да седнат в кабините и обясни начина на управление.

— Много е просто. Всичко се контролира от компютър. Това е лостът за управление. Ако направите грешка, компютърът ви коригира. Това е радиото… и слушалките.

Можеха да разговарят помежду си, докато летят. Но нямаха радари, нито навигационни инструменти.

Как щяха да открият „Наниджен“?

— Би трябвало да разпознаете без проблем индустриален парк „Каликимаки“. Представлява група складове на магистрала „Фарингтън“. — Рурк ги упъти най-общо.

— Добре — каза Рик. — Стигаме до „Наниджен“, а после?

— Тензорното ядро се пази от охранителни ботове.

— Охранителни ботове ли?

— Летящи микроботове. Не вярвам обаче да имате проблем. Прекалено сте малки, за да бъдете засечени от сензорите им. Те няма да ви видят. Можете да прелетите покрай тях, без да ги събудите. Има начин да задействате генератора със сегашните си размери. Лично проектирах пулта за управление. Той се намира в пода на помещението, под един люк. Люкът е разположен в центъра на третия шестоъгълник. Отбелязан е с бял кръг. Би трябвало да го видите от въздуха.

— Управлението сложно ли е?

— Не. Просто отворете люка и натиснете червения бутон. Ще бъдете уголемени… — Рурк млъкна, вперил поглед в ръката на Рик.

Рик се беше облегнал на един самолет, ръкавите на ризата му бяха навити. Рурк се взираше в синините по ръката му.

— Рухването започва — каза той.

— Рухване ли? — не разбра Рик. Помисли си, че домакинът има предвид самолета.

— Започне ли кървенето, с теб е свършено. Влизай в магнита — рязко му каза Рурк. — След няколко часа ще рухнеш.

Керън погледна ръцете си. Те също не бяха в особено добра форма. Май им предстоеше надпревара с времето. Трябваше да чакат до сутринта и да се надяват, че дотогава никой няма да започне да кърви.

Бен Рурк ги посъветва да спят в магнита. Не гарантираше нищо, но магнитното поле може би щеше да забави появата на симптомите. В помещението с магнита също имаше огнище; Рурк го зареди с орехи и запали огън. Керън и Рик застанаха в дупката на поничката, завиха се с одеяла и се опитаха да се настанят удобно. Не се чувстваха много отпуснати. Бяха ужасно уморени. Времето в микросвета течеше по-бързо и много по-често се нуждаеха от почивка.

Дани Мино отказа да спи в магнита. Заяви, че предпочита да остане в основното помещение. Настани се в един от столовете на Рурк и се уви с одеяло.

Рурк хвърли още едно парче орех в огъня и стана.

— Отивам в хангара да подготвя самолетите. Ще трябва да излетите на зазоряване — каза той и излезе. Щеше да прегледа микросамолетите, да изпробва инструментите и да зареди акумулаторите, за да могат да потеглят при първите признаци на зората.

Дани Мино се оказа сам в залата, свит в стола си. Не можеше да мигне. Допи последните глътки уиски и метна бутилката настрани. Ръката му помръдваше, движеше се сама, кожата се издуваше и скърцаше. Той повдигна одеялото и я погледна. Видя как личинките се гърчат под кожата. Гледката беше непоносима. Заплака. Дали от алкохола, дали от ужасното състояние на ръката му, или от положението му като цяло, но изгуби самоконтрол. Плачейки, погледна към тунела, в който беше изчезнал Рурк. Колко ли щеше да се бави?

И тогава ръката му се разцепи.

Чу се звук като от късане на хартия. Дани не почувства нищо, но звукът го накара да погледне надолу. И видя главата на личинка, която се подаваше през разширяващата се цепнатина в кожата на ръката. Създанието имаше мазна, блестяща глава. Беше огромно и се гърчеше, движеше главата си във всички посоки, мъчеше се да излезе.