Майкъл Крайтън - Микро

Отначало полевите екипи можели да остават в базата не повече от трийсет и шест часа, след което били връщани в „Наниджен“ и възстановявани до нормалните им размери. После компанията добавила снабдителните станции в ботаническата градина „Уайпака“ и започнала да праща хора и там.

Управлението на копаещите роботи и събирането на проби било трудно при толкова честа смяна на екипите. Въпреки рисковете Вин Дрейк искал да оставя хората смалени по-дълго. Той попитал Рурк дали ще се съгласи на по-дълъг престой на Тантал като тест — да проверят дали човешкото тяло няма с времето да се приспособи към микросвета.

— Вярвах на Вин, вярвах и на изобретението си — каза Рурк. — „Наниджен“ бяха патентовали разработката ми и при успех ме чакаха много пари. Затова бях готов да приема риска от по-дълъг престой, за да помогна на компанията да продължи напред.

Бен Рурк предложил да води екип доброволци, които да опитат да прекарат една седмица на Тантал.

— Аз проектирах тензорния генератор и затова реших, че трябва да съм първият, който ще остане за повече време. Да рискувам лично.

Заедно с него имало още двама доброволци от „Наниджен“ — инженер на име Фабрио Фарцети и лекарката Аманда Кауелс, която трябвало да следи за промени в състоянието им. Тримата били смалени в генератора и откарани на базата.

— Отначало нещата вървяха добре — каза Рурк. — Провеждахме експерименти, изпробвахме оборудването. Поддържахме редовен контакт с „Наниджен“ посредством специална комуникационна система — видеовръзка с трансформатор на честотата, благодарение на който можехме да разговаряме с големите хора. — Той посочи една врата в дневната. Тя зееше отворена и зад нея се виждаше електронно оборудване и монитор. — Това е видеовръзката. Преместих я тук от базата. Може би някой ден Дрейк няма да е начело на „Наниджен“ и тогава ще мога да се обадя у дома. Но докато Вин Дрейк върти нещата, няма да използвам системата. Дрейк мисли, че съм мъртъв. Би било фатална грешка да научи, че още съм тук.

След няколко дни в базата и тримата доброволци започнали да показват симптоми на микрокесонна болест.

— Появиха се синини по ръцете и краката. После положението на Фарцети стана наистина сериозно. Доктор Кауелс установи вътрешни кръвоизливи и се обади за евакуирането му.

Фабрио Фарцети трябвало незабавно да постъпи в болница, в противен случай щял да умре.

— И тогава Дрейк ни каза, че е невъзможно да евакуира Фарцети. Обясни, че генераторът се е повредил — каза Рурк. — Твърдеше, че се опитват да го поправят.

Естествено Бен Рурк познавал тензорния генератор по-добре от всеки друг. Започнал да ръководи опитите за ремонтиране дистанционно, а инженерите в централата на „Наниджен“ изпълнявали инструкциите му. Машината обаче така и не заработвала; винаги нещо се повреждало. Накрая Фарцети умрял въпреки усилията на Аманда Кауелс да го спаси.

— Мисля, че Дрейк саботира генератора — каза Бен Рурк.

— Защо? — попита Керън.

— Ние бяхме опитни зайчета — отвърна Рурк. — Дрейк искаше да събере медицински данни за нас до момента на смъртта ни.

След това се разболяла д-р Кауелс. Бен Рурк се грижил за нея, като през цялото време умолявал за помощ.

— Накрая разбрах, че няма да ни помогнат. Вин Дрейк беше твърдо решен да доведе отвратителния си опит до самия му край — до смъртта на всички ни. Искаше да научи повече за кесонната болест, но това беше като нацистки експеримент за оцеляване. Опитах се да убедя в това служителите на „Наниджен“, но никой не ми повярва. А и си мисля, че на Дрейк му беше забавно да ни гледа как умираме — този човек изпитва удоволствие от страданието на другите. Сякаш забравяше, че смалените хора си остават човешки същества. Никой не можеше да повярва, че е способен на това. Хора като него действат извън границите на общоприетия морал. Злото у тях може да бъде невидимо за нормалните хора, защото те просто не могат да повярват, че някой би постъпил по подобен начин. Един психопат може да остане години наред незабелязан, стига да е достатъчно добър актьор — каза Рурк.

Керън Кинг го попита дали според него Дрейк е действал сам.

— В „Наниджен“ има хора, които подозират истината за него — отвърна Рурк. — Хората от проект „Омикрон“ вероятно знаят нещо.

— Това пък какво е?

— Проект „Омикрон“ ли? Тъмната част на „Наниджен“.

— Тъмната част?

— „Наниджен“ провежда секретни изследвания за американското правителство. Това е проект „Омикрон“.