Майкъл Крайтън - Микро

— Какви са отношенията ви с него? — попита го Керън.

— Взаимна омраза.

— Какво е станало?

— Всичко с времето си.

Бен Рурк беше загадъчен тип. Как се бе озовал тук? Как не бе умрял от кесонна болест?

Рик опипа ръцете си и ги разтри. Беше целият в синини. Ако не друго, поне бе в състояние да се движи. Запита се с колко ли време разполагат, преди да се разболеят от кесонната болест. Колко време бяха прекарали в микросвета? Сякаш цяла вечност, но всъщност бяха тук само от три дни. Симптомите започваха на третия или на четвъртия ден.

Стигнаха до друга тежка дървена врата. Вратите изпълняваха ролята на херметични люкове, които изолираха отделните части на гнездото. Рурк ги залостваше след тях с обяснението, че трябва да се внимава с някои хищници, живеещи наоколо. Включи лампите и светлината разкри зала с висок таван, обзаведена с мебели, лавици с книги, лабораторно оборудване и всякакви запаси. Това беше жилищната част.

— Най-сетне у дома — каза Рурк, свали бронята си и я закачи на закачалка. Странични коридори водеха към други помещения; в едно от тях се виждаше електронно оборудване.

В залата имаше бюро с компютър и няколко стола, изработени от клечки и плетена трева. Центърът се заемаше от кръгло огнище. На рафтовете до него имаше пушено месо на насекоми. Рурк разполагаше и със сушени плодове, ядливи семена и парченца сух корен таро.

Леглото на домакина им беше черупка от кукуи орех, запълнена с мека, ситно нарязана кора. Покрай едната стена имаше висока купчина орехи. Бен Рурк донесе няколко мазни ядки при огнището и запали огън с газов фенер. Пламъците затанцуваха, донасяйки светлина и топлина в помещението; димът излизаше през отвор в тавана.

Бен Рурк като че ли го биваше за всичко и явно беше блестящ човек, вещ в много неща. Изглеждаше щастлив в крепостта си; сякаш беше намерил живота, който му харесваше. Тримата специализанти се запитаха каква ли е историята му. Как се бе озовал тук? Защо мразеше Вин Дрейк? Какво му беше сторил президентът на „Наниджен“? Керън и Рик погледнаха дланите и ръцете си и видяха синините по тях. Нямаше да е зле да убедят Рурк, че трябва час по-скоро да тръгнат за „Наниджен“ или да научат как се е справил с кесонната болест.

Първата работа на Рурк обаче бе да прегледа Рик и Дани и да им осигури медицинска помощ. Започна с Рик. Разтърка крайниците му, вгледа се в очите му и му зададе няколко въпроса. Извади малко сандъче и го отвори. Беше медицинско сандъче като онова, което капитаните вземат със себе си при дълги плавания. Вътре имаше какви ли не неща, сред които форцепс, ножици, стерилни марли, много дълъг скалпел, трион за кости, бутилка йод и бутилка „Джак Даниелс“. Рурк прегледа дупката под мишницата на Рик, където го беше ужилила осата, и заяви, че раната ще заздравее.

— Трябва ви баня — добави той.

— От три дни сме в микросвета — отвърна Керън.

— Три дни — замислено повтори Рурк. — Всъщност сте тук от повече време. Предполагам, че сте забелязали свиването на времето.

— Какво означава това? — попита Рик.

— Тук времето тече по-бързо за нас. Телата ви работят по-бързо; сърцата ви бият като сърца на колибри.

— Трябваше да спим през деня — отбеляза Керън.

— Разбира се, че е трябвало. И времето ви изтича. Кесонната болест вече ви е засегнала. Сривът ще настъпи скоро. Синините, болката в ставите, кървенето от носа, краят.

— А вие как успяхте да я избегнете? — попита го Керън.

— Не успях. Едва не умрях от нея. Но намерих начин да я прекарам. Може би някои хора могат да оцелеят от нея.

— Какво направихте? — попита Рик.

— Нека първо се погрижим за ръката на този приятел. — Рурк насочи вниманието си към Дани.

Дани се беше настанил на един стол до огъня. Столът беше изплетен от папратови нишки и малки клонки, но въпреки това бе масивен и доста удобен. Дани се бе излегнал в него, придържайки ръката си. Ръкавът му се беше разпрал напълно, а от личинките под кожата крайникът се издуваше на буци. Бен Рурк прегледа ръката, като я натискаше внимателно.

— Като че ли оса паразит е снесла яйцата си във вас. Взела е ръката ви за гъсеница.

— Ще умра ли?

— Разбира се.

Дани зяпна уплашено, но Рурк добави:

— Единственият въпрос е кога . Ако не искате да умрете още сега, тази ръка трябва да се отстрани. — Той извади дългия скалпел и подаде на Дани бутилката „Джак Даниелс“. — Обезболяващо. Започнете да пиете, докато изваря инструментите.

— Не.

— Ако не отстраним ръката, личинките ще се прехвърлят другаде.