Майкъл Крайтън - Микро

— Къде?

— В мозъка. — Рурк вдигна триона за кости и докосна зъбците му.

Дани скочи от стола и отстъпи назад, хванал бутилката като сопа.

— Стойте настрана от мен!

— Гледайте да не разлеете уискито. Не ми е останало много.

— Вие не сте лекар! — Дани отпи голяма глътка. — Искам истински лекар! — Избърса уста и се закашля.

— Никъде няма да ходите, господин Мино — каза Рурк, докато връщаше инструментите в сандъчето. — Нощта наближава. А нощем е по-разумно да останете под земята.

Редутът на Рурк

31 октомври, 19:00 ч.

Бен Рурк добави още парчета орех в огъня и провеси отгоре метален казан, който беше окачен на кука и железен лост, забит в пода. Металните части бяха събрани от базата „Тантал“. Водата — общо няколко супени лъжици — завря почти моментално. Рурк загреба с една по-малка кофа и занесе горещата вода при дървено корито, поставено в ниша в стената.

Това беше импровизирана баня. Рурк разреди горещата вода с малко студена от един резервоар.

Рик се потопи в коритото. Отровата още циркулираше в кръвта му; чувстваше се схванат, с мудни крайници и малко замаян. Имаше парче примитивен мек сапун. Беше от средновековен тип — Рурк вероятно го беше направил от пепел и мазнината на някое насекомо. Беше чудесно да измиеш тялото си, след като си пълзял три дни в мръсотията. Рик обаче не откъсваше очи от тъмните сенки, плъзнали по ръцете и краката му. Опитваше да се убеди, че това са синини от непредвидената среща с осата. Чувстваше се странно, но вероятно заради отровата, Дани отказа да се къпе, тъй като се страхуваше, че топлата вода може по някакъв начин да възбуди личинките. Седеше на стола си, пиеше уискито на Рурк и се взираше в огъня.

Керън се отдаде на лукса на горещата баня. Беше толкова хубаво отново да се почувства чиста. Изпра дрехите си и ги окачи да съхнат, уви се в една роба на Рурк и седна до огъня. Чувстваше се като преродена. Рик беше облякъл панталони и работна риза на домакина. Дрехите бяха грубо ушити, но чисти и удобни.

Самият Рурк през това време сготви вечеря за гостите си. Кипна вода в една тенджера и добави пушено месо на насекоми, някакви корени, нарязани листа и сол. Яхнията стана бързо и изпълни помещението с приятен аромат. Ястието се оказа наистина превъзходно и бързо възвърна силите им. Всички се настаниха в странните столове на Рурк около огъня. И той им разказа историята си.

Бен Рурк бе физик и системен инженер със специалност мощни магнитни полета. Попаднал на данните от старите експерименти на военните в Хънтсвил и решил да изследва метода за смаляване на материя в тензорно поле. Решил някои на вид неразрешими уравнения за турбулентността в тези полета. Вин Дрейк научил за работата му и го наел като един от основателите на „Наниджен“. Заедно с други инженери на компанията Рурк създал тензорния генератор на базата на модифицирани, но иначе стандартни индустриални инструменти, закупени най-вече в Азия. Дрейк успял да събере огромен капитал от консорциума „Даврос“; бил истински магьосник, успявал да представи всичко по най-вълнуващ начин и да убеждава, че цялото това начинание ще донесе на инвеститорите несметни богатства.

Бен Рурк бил първият доброволец, осмелил се да влезе в тензорния генератор. Подозирал, че може да бъде опасно, затова смятал, че трябва да е първият, поел този риск. Живите организми са сложни и крехки. Смаляваните в генератора животни често умирали, обикновено от кръвоизливи.

— Дрейк омаловажаваше риска — каза Рурк. — Твърдеше, че няма да има проблем.

Рурк останал смален само няколко часа, след което отново бил върнат в нормални размери. Следващите доброволци останали смалени за по-дълги периоди, но с течение на времето започвали да се чувстват зле, лесно им се появявали синини и получавали загадъчни кръвоизливи. Бързо били върнати в нормални размери и прегледани. Изследванията показали необяснима деградация на способността на кръвта да се съсирва.

Междувременно „Наниджен“, вече къпеща се в парите на инвеститора, се втурнала да изследва микросвета. Компанията решила най-напред да се съсредоточи върху кратера Тантал. Там имало изключително биологично разнообразие, невиждани дотогава химически и биологични вещества. Базата „Тантал“ била изградена на модулен принцип.

— Построихме всеки модул в мащаб едно към десет, след което ги смалихме в генератора, за да са подходящи за микрочовеците.

Заредени с припаси и оборудване, модулите били поставени при кратера Тантал.