Майкъл Крайтън - Микро

База „Тантал“

31 октомври, 17:00 ч.

Керън нямаше представа откога мъжът стои там — може би ги беше наблюдавал през цялото време, докато изследваха базата. Косата му се развя на вятъра — дълга и бяла. Носеше някаква броня, но Керън не можеше да определи от какво е направена. Очите му изглеждаха сурови и студени дори от това разстояние. Той вдигна нещо и Керън видя, че е газова пушка.

— Долу! — извика тя и сграбчи Рик.

Мъжът стреля. Чу се съскане, иглата проблесна покрай тях, заби се в земята някъде отзад и се пръсна с глухо думкане. Керън запълзя, мъкнейки Рик след себе си, но нямаше къде да се скрие. Още един снайперист… Дрейк ги беше открил…

Гласът на мъжа долетя до тях:

— Това беше предупреждение. Станете и вдигнете ръце. Ако имате оръжия, хвърлете ги пред себе си.

Подчиниха се. Керън вдигна тръбата така, че да се вижда, и я пусна на земята. До нея постави кутията със стрелички.

— Поставете ръце на тила си.

Керън се подчини и извика:

— Имаме двама ранени. Нуждаем се от помощ.

Мъжът не отговори. Тръгна към тях, без да сваля пушката. Когато приближи, видяха, че е по-възрастен, със загрубяло и потъмняло от слънцето и вятъра лице и дълбоко разположени сини очи. Беше мускулест и изглеждаше много як. На колко ли години беше? Спокойно можеше да е както на петдесет, така и на осемдесет. Бронята му беше изработена от хитин на бръмбар. От челото му започваше белег, който се спускаше по врата и изчезваше някъде под нагръдника. Мъжът ги изучаваше и се вглеждаше в лицата им.

Погледът му се стрелна покрай тях. Керън осъзна, че е нащрек за хищници. Мъжът им направи знак с пушката.

— Имената.

Керън каза имената им и добави:

— Кой сте вие?

Той не обърна внимание на въпроса.

— Ръката ми… — започна Дани и замълча, когато мъжът насочи пушката към лицето му.

— Трябва ни медицинска помощ — обади се Керън.

Мъжът продължаваше да ги гледа мълчаливо. Подритна тръбата.

— Интересно — рече той. Вдигна я, огледа една стреличка и я подуши. — Отрова?

Керън кимна.

— Къде са оръжията ви?

— Изгубихме единствената си пушка. Нападна ни птица…

— Вин Дрейк ви е пратил — прекъсна я той. — Защо?

— Не, Дрейк се опита да ни убие… — започна да обяснява Керън.

Мъжът я прекъсна.

— Това е някой от номерата му.

— Ще трябва да повярвате на думите ни — отвърна Керън.

— Откъде дойдохте?

— От ботаническата градина.

— И сте стигнали чак дотук? Невъзможно.

Керън пристъпи към него и бутна пушката настрани.

— Върнете ми оръжието.

Очите на мъжа се разшириха — може би от изненада, може би от гняв. След кратко колебание той насочи пушката си към земята и я отвори. На лицето му се появи усмивка, разкриваща бели зъби.

— Успяхте да ме впечатлите — рече той и й подаде тръбата. — Добре дошли на Тантал. Казвам се Бен Рурк. Изобретателят на тензорния генератор.

Керън го зяпна изумена.

— Как се озовахте тук?

— Прокуден по случайност, отшелник по избор — отвърна той.

Бен Рурк живееше в лабиринт от пещери недалеч от Голямата канара, на около метър и осемдесет над базата „Тантал“. Поведе ги нагоре по склона, като помагаше на Рик. Входът на пещерата представляваше дупка в земята в основата на Голямата канара; от него започваше хоризонтален тунел, подобен на вход на мина. Тръгнаха по него и светлината започна да намалява. След известно време стигнаха до дървена врата, която беше затворена и залостена с желязна кука. Рурк я отвори и се озоваха в абсолютно тъмен проход. Той натисна някакво копче и включи редица светодиодни лампи, закрепени за тавана.

— Добре дошли в Редута на Рурк, както наричам малкото си убежище — каза той, затвори вратата и пусна желязна игла, играеща ролята на резе. После тръгна напред с широки, уверени крачки.

Тунелът плавно зави и започна да се спуска в планината. От време на време завиваше наляво и надясно; минаха покрай странични тунели, водещи незнайно накъде в мрака.

— Това е гнездо на плъхове — обясни Рурк. — Хората на Дрейк решиха, че гризачите са опасни за хората в базата, затова ги изтровиха и запушиха отворите. Аз ги отворих и се нанесох тук.

Разположените на равни разстояния лампи хвърляха синкава светлина от тавана.

— Откъде е електричеството? — попита Керън.

— От слънчев панел. На едно дърво. Свързан е с акумулаторни батерии. Трябваха ми три седмици да ги замъкна дотук от базата, дори с помощта на хексапод. Вин Дрейк няма представа какви съкровища са зарязали хората му, когато изоставиха „Тантал“. Мисли, че съм мъртъв.