Вал Макдърмид - Владение на мрака

Карен се изправи.

— Благодаря ви, че ни отделихте време, госпожо Прентис. Ще продължаваме с търсенето и ще ви държим в течение.

Минт се изправи с усилие и последва Карен и Джени към външната врата.

— Не е заради мен, нали разбирате — каза Джени, когато те вече бяха стигнали до средата на пътечката. — Но опитайте да го намерите заради детето.

Карен отбеляза, че за първи път тази сутрин Джени бе проявила някакво вълнение.

— Извади си бележника — нареди тя на Минт, когато влязоха в колата. — Трябва да се проследят няколко линии. Да се говори със съседката, да видим дали тя няма да си спомни нещо за деня, когато е изчезнал Мик Прентис. Да се поговори с някой от пещерняците, виж дали в дружеството все още има хора, които са били негови членове през 1984. Постарай се да намериш и други описания на личността на Мик Прентис. Порови се в досиетата за всичко, което можеш да намериш за този Анди Кар, служител на миньорския профсъюз, който вероятно се е самоубил по време, съвпадащо горе-долу с изчезването на Мик. Какво се говори за това тук? Освен това ще ни трябва да открием петимата стачкоизменници и да помолим колегите от Нотингам да поговорят с тях. — Тя отново отвори вратата на колата, когато Минт приключи с писането. — И тъй като и без това сме тук, нека опитаме да се доберем до съседката.

Едва бе изминала две крачки, когато мобилният й телефон иззвъня.

— Фил — каза Карен.

Никакви любезности, направо на въпроса.

— Трябва да се върнеш тук незабавно.

— Защо?

— Макарона е потеглил по пътеката на войната и държи да знае защо, по дяволите, ти не си на бюрото си.

Саймън Лийс, помощник-началникът на криминалната полиция, се различаваше по темперамент от Карен. Тя беше убедена, че когато си легне вечер, той разучава приетия през 2006 година Устав на полицията в Шотландия. Знаеше, че е женен, и че има две деца — тийнейджъри, но нямаше представа как това може да се е случило с толкова маниакално подреден човек. По закона на всемирната гадост през първата сутрин, когато тя се заемаше с нещо извън преките си задължения, Макарона трябваше да се появи и да я потърси. Той като че ли вярваше, че е негово божествено право да знае къде точно се намира всеки от подчинените му, и докато е на работа, и през останалото време. Карен се питаше доколко ли се е доближил до апоплектичния удар, когато е установил, че тя не е на бюрото си, където е очаквал да я открие. Явно недостатъчно.

— Какво му каза?

— Казах, че имаш среща с екипа, който отговаря за съхранението на доказателствените материали, за да обсъдите процедурата по каталогизацията — отвърна Фил. — Това му се понрави, но не и фактът, че не си го въвела в списъка с ангажиментите си в компютъра.

— Тръгвам — каза Карен и озадачи Минт, влизайки обратно в колата. — Каза ли защо ме търси?

— На мен? На някакъв си сержант? Стига де, Карен. Каза само, че въпросът бил „от изключителна важност“. Вероятно някой му е откраднал бисквитите за храносмилане.

Карен направи нетърпелив жест към Минт.

— Връщаме се, Джеймс, и дай повечко газ. — Той я изгледа така, сякаш се беше побъркала, но все пак запали двигателя и подкара. — Идвам — каза тя по телефона. — Сложи чайника.

Гленротес

В стомаха на Саймън Лийс се гърчеше двойната спирала на гнева и чувството за безсилие. Той се понамести на стола и започна да прережда семейните снимки на бюрото си. Какво ставаше с тези хора? Когато отиде да потърси инспектор Пири и не я намери на мястото й, детектив Пархатка се държа така, като че ли това беше напълно в реда на нещата. У детективите в полицията на Файф имаше някакво дълбоко залегнало безгрижно пренебрежение към правилата. Това му бе станало ясно само дни след като пристигна в Глазгоу. Чудеше се как изобщо са успявали да приберат някого зад решетките, преди да пристигне той със своите аналитични методи, рационализации на следствения процес, високотехнологични похвати за установяване на връзки между престъпленията и неминуемо следващото ги повишаване на броя на разкритите престъпления.

Онова, което го дразнеше още повече, бе, че те сякаш не изпитваха благодарност за модерните методи, които той бе въвел в работата. Дори подозираше, че му се присмиват тайно. Да вземем например прякора му. Всички в тази сграда имаха прякори, които звучаха малко или повече добронамерено. Но с него положението беше по-различно.

Доста скоро откри, че са го кръстили „Макарона“, защото фамилното му име съвпадаше с името на фирмата — производителка на сладкишите с това име, чийто продукт бе станал прочут с един римуван рекламен текст, отличаващ се с бодър расизъм, който би предизвикал улични бунтове, ако се огласеше в Шотландия през двайсет и първи век. 13 13 Във въпросната реклама на Lee’s Macaroons се споменава думата „негърче“. — Б.пр. Той обвиняваше за това Карен Пири; не беше случайно това, че прякорът му се появи скоро след първия му сблъсък с нея. Тези сблъсъци станаха характерна отлика на повечето им срещи. Лийс не можеше да разбере как става това, но тя винаги успяваше да го постави в неизгодно положение.