Вал Макдърмид - Владение на мрака

Карен се изправи така рязко, че залитна и едва не преобърна стола си на пода, и сграбчи телефона. Набра номера на Ривър Уайлд и забарабани нетърпеливо с пръсти по бюрото. Когато Ривър отговори, Карен почти бе изгубила способността да говори свързано.

— Слушай, току-що ми хрумна нещо. Ако човек има полубратя и полусестри, връзката им е видима в ДНК-пробите, нали?

— Да. Няма да е толкова подчертана, както когато и бащата, и майката са едни и същи, но ще съществува.

— Ако разполагаш с ДНК-проба, която доказва такава степен на роднинство, и знаеш, че въпросният човек има несъщи брат или сестра, дали това би било достатъчно, за да получиш съдебно разрешение за вземане на проби от тях?

Ривър изхъмка.

— Може и да успея — отвърна тя. — Струва ми се, че ще бъде достатъчно.

Карен си пое дълбоко дъх.

— Нали помниш, че взехме проба от Миша Гибсън, за да направим сравнение с ДНК-пробите от скелета в пещерата?

— Да — каза предпазливо Ривър.

— Пазиш ли още пробите?

— Значи ли това, че случаят още не е приключен?

— Ако кажа да, какъв ще бъде отговорът ти?

— Ако случаят не е приключен, имам законното право да притежавам ДНК-проби. Ако е приключен, пробите би трябвало да бъдат унищожени.

— Не е приключен — заяви Карен. Технически погледнато, беше така, защото единственото доказателство срещу Мик Прентис беше косвено. Разбира се, то беше достатъчно за затваряне на досието. Но Карен все още не беше го върнала в архива, така че случаят не беше приключен в буквалния смисъл на думата.

— Е, в такъв случай пазя още пробата.

— Трябва да ми пратиш незабавно копие от анализа — каза Карен и размаха победоносно юмрук във въздуха. После се изправи и затанцува из офиса.

Петнайсет минути по-късно тя вече изпращаше копие от ДНК-анализа на Миша Гибсън до Ди Стефано в Сиена, със следната съпровождаща бележка:

„Моля вашия експерт да сравни пробите, които имате, с този ДНК-анализ. Имам основание да вярвам, че бащата на лицето, от което е взета пробата, е баща и на човека, известен под името Гейбриъл Поршъс. Уведомете ме, когато получите резултата.“

Последвалите часове бяха истинско мъчение. В края на работния ден все още нямаше вест от Италия. Когато се прибра у дома, Карен не можеше да се откъсне от компютъра. На всеки десет минути скачаше от мястото си и проверяваше пощата.

— Колко бързо се изпарява чарът на новата любов — подразни я Фил от дивана.

— Как пък не — ако аз не проверявах пощата, ти щеше да го правиш. Искаш не по-малко от мен да спипаме внука на Броуди.

— Много точно наблюдение, шефе.

Минаваше девет, когато очакваното съобщение от Ди Стефано влезе в кутията й. Карен го отвори със затаен дъх. Първоначално не можа да повярва на очите си.

— Няма съвпадение? — прочете тя на глас. — Няма никакво шибано съвпадение? Как е възможно? Бях толкова сигурна…

Тя се хвърли на дивана и позволи на Фил да я прегърне.

— И на мен ми се струва невероятно — каза той. — Всички бяхме толкова уверени, че Адам е убиецът. — Той посочи с пръст безличните показания, които Карен бе донесла у дома, за да му ги покаже. — Може пък да казва истината, колкото и абсурдно да звучи.

— Изключено — отвърна тя. — Кукловоди убийци преследват Бел из Италия? Гледала съм по-убедителни епизоди на „Скуби Ду“. — Тя се сгуши във Фил и облегна печално глава на гърдите му. Проблясъкът на новата идея я накара да подскочи така рязко, че той едва не си прехапа езика. Докато Фил пъшкаше от болка, Карен повтаряше:

— Мъдро е детето, което знае кой му е баща 46 46 Думи на Телемах от „Одисея“ — Б.пр. .

— Какво? — успя най-сетне да каже Фил.

— Ами ако Фъргъс е прав?

— Карен, за какво говориш?

— Всички са мислели Адам за дете на Фъргъс. И Фъргъс е на същото мнение. Спал е с Кат точно в подходящото време — може да е било единствен случай. Може да се е била скарала за нещо с Мик. А може просто да е била вкиснала, например защото е било събота вечер, и той не е бил с нея, а с жена си и детето. Каквато и да е била причината, станало е. — От възбуда Карен подскачаше на колене на дивана като малко дете. — Ами ако Мик е грешал през всички тези години? Ако Фъргъс наистина е баща на Адам?

Фил я сграбчи и я целуна шумно по челото.

— Още в началото ти казах, че обичам ума ти.

— Не, каза, че умът ми бил секси, което не е съвсем същото.

Карен го целуна по бузата.

— Както и да е, толкова си умна, че ме възбуждаш.

— Как мислиш, прекалено късно ли е, за да му се обадим?