Вал Макдърмид - Владение на мрака

— Но…

— И още нещо, инспектор Пири; внукът ми и аз няма да обсъждаме пред медиите неговото местопребиваване през последните двайсет и две години. Очевидно ще се наложи да огласим това негово удивително завръщане след толкова време. Но няма да даваме подробности. Очаквам вие и хората от вашия екип да уважавате нашето решение. Ако някаква информация стане обществено достояние, бъдете сигурна, че ще възбудя наказателно преследване срещу лицето, което носи отговорност за случилото се и ще се постарая това лице да си плати.

— Уверявам ви, че от тук няма да изтече никаква информация — заяви Макарона. — Нали, Карен?

— Точно така, сър — каза тя. Нямаше да има изтичане. Нищо, което би опетнило екипа й или би попречило на повишението на Фил.

Лийс размаха листовете към Карен.

— Заповядайте, инспектор Пири. Можете да изпратите това на италианския колега, с когото си сътрудничите, и тогава ще можем да приемем нашите случаи за приключени. — Той се усмихна обезоръжаващо на Грант. — Радвам се, че успяхме да приключим всичко по такъв удовлетворителен начин.

— Аз също — каза Грант. — Съжалявам, че няма да се видим вече, инспектор Пири.

— Наистина. Пазете се, сър — каза тя и се изправи на крака. — Грижете се за себе си и за сина си. Би било трагично, ако на Адам му се наложи да претърпи още загуби.

Кипяща от негодувание, тя излезе от стаята и се упъти забързано към собствения си офис, готова да започне да ругае. Но Фил не беше на бюрото си и нямаше подходяща публика.

— Майната му, майната му, майната му — измърмори тя под нос и тръшна вратата на собствения си кабинет точно в момента, когато телефонът иззвъня. Като никога тя реши да не вдига слушалката. Но Минт надникна през вратата и каза:

— Търси ви някаква жена на име Гибсън.

— Свържи ме — каза тя с въздишка. — Здравейте, Миша. Какво мога да направя за вас?

— Просто исках да проверя дали има новини. Когато вашият сержант намина преди две седмици и каза, че е почти сигурно, че баща ми е починал в началото на тази година, той каза също, че съществува възможност той да е имал деца, които могат да бъдат подложени на тест, за да се провери дали при тях има необходимата съвместимост. Но после, когато не се обадихте…

„Майната му, майната му и пак майната му“.

— Положението не е обнадеждаващо — каза Карен. — Въпросният човек отказва да даде материал за проба.

— Как така отказва? Нима не разбира, че става дума за живота на едно дете?

Емоционалното й напрежение беше доловимо дори по телефона.

— Струва ми се, че той се интересува повече от собствената си сигурност.

— Искате да кажете, че е престъпник? Не ме е грижа. Нима той не разбира? Няма да предам неговите ДНК-проби на никого. Можем да направим теста поверително.

— Ще предам молбата ви — каза уморено Карен.

— Не може ли да ми осигурите пряка връзка с него? Моля ви. Животът на детето ми е в опасност. С всяка изминала седмица шансовете му намаляват.

— Разбирам ви, но ръцете ми са вързани. Съжалявам. Ще предам молбата ви, обещавам.

Доловила безсилния гняв на Карен, Миша промени тона си.

— Съжалявам, разбирам, че сте положили всички усилия, за да помогнете. Просто съм отчаяна.

След като разговорът приключи, Карен остана с поглед, вперен в празното пространство. Не можеше да понесе мисълта, че Грант закриля един убиец, за да задоволи егоистично собствените си емоционални нужди. В това всъщност нямаше нищо учудващо, ако се вземе предвид как бе прикривал собствената си вина за смъртта на дъщеря си. Но сигурно имаше начин да се заобиколи тази преграда. Двамата с Фил бяха преговаряли съществуващите възможности толкова често през изминалите две седмици, че те се бяха вдълбали в мозъка й. Бяха обмисляли да следят Адам, да се опитват да се доберат до някоя кутия от кока-кола или шише от вода, захвърлени от него на обществено място. Обсъждаха възможността да откраднат кофите с боклук от Ротесуел и да накарат Ривър да се рови из тях, докато открие съвпадение с ДНК-образците от Италия. Но им се беше наложило да признаят, че в случая не става дума дори за вкопчване в сламки, а по-скоро за преследване на сенки.

Карен се облегна на стола си и се замисли за мястото, където беше започнало всичко. За Миша Гибсън, търсеща отчаяно надежда, готова на всичко, за да спаси детето си. Също както Броуди Грант беше готов на всичко за внука си. Връзките между деца и родители… И тогава, внезапно, решението се изправи пред нея. Прекрасно, хитроумно и изпълнено с чудесна ирония.