Вал Макдърмид - Владение на мрака

— Ако Бел е разпитвала из Босколата, за това може да е научил убиецът. Знам със сигурност, че поне един от кукловодите спеше с едно момиче от Босколата. Може приятелката му да му е разказала за Бел и да са я проследили. Ако са разбрали, че е била при мен, може да са преценили, че е научила прекалено много и че трябва да се отърват от нея. Не знам. Нямам представа как разсъждават хора като тях.

Изражението на Грант беше станало непроницаемо, каквото беше в първия момент, когато го видя Адам.

— Много си убедителен — каза той. — Не са малко хората, които биха казали, че си мое копие. — За миг лицето му се сгърчи болезнено. — Прав си за ДНК-анализа. Трябва да го направим колкото е възможно по-скоро. А междувременно мисля, че трябва да останеш при нас. Да започнем да те опознаваме. — Усмивката му беше смущаващо двусмислена. — Светът ще прояви голям интерес към теб, Адам. Трябва да се подготвим за това. Не е задължително да разказваме всичко. Винаги съм вярвал в неприкосновеността на личния живот.

Моментът, когато старият човек разкри, че Бел е работела за него, беше много напрегнат. Въпросите му бяха по-остри, отколкото бе очаквал Адам. Но сега вече му беше ясно, че решението е взето и че изборът на дядо му е да премълчи някои неща. За първи път, откакто Бел се появи на прага му, непоносимото напрежение започна да го напуска.

Последното призоваване в кабинета на Макарона не беше напълно неочаквано. Карен не приемаше отказа му от момента, когато краткото и сухо съобщение на Сюзън Чарлсън по електронната поща я уведоми за завръщането на блудния внук. Тя настояваше да разговаря с Броуди Грант и неговия внук — убиец, но разбира се, беше предупредена, че това няма да се случи дори преди да успее да представи искането си пред Лийс. От самото начало й беше ясно, че решението й да представи пред Грант истината за действията му на морския бряг преди години щеше да има отрицателни последици. Нямаше нищо чудно в това, че Грант бе успял да си върне незабавно, обвинявайки я, че отчаяно се опитва да уличи някой в нещо в едно разследване по случай, в който всички престъпници са мъртви. Карен бе принудена да изслуша лекцията на Макарона за това колко важни са добрите отношения на полицията с обществеността. Той й напомни, че е успяла да приключи разследването по три студени досиета — макар че и в трите случая нямаше срещу кого да повдигнат обвинение. Беше се постарала да представи добре отдела за работа със студени досиета и нямало да бъде препоръчително да докара сър Бродерик Макленън Грант дотам, че той да провали имиджа им.

Когато тя повдигна въпроса за възможната връзка на Адам Макленън Грант с две убийства, извършени в Италия, Макарона позеленя и й нареди да не се бърка в случай, който няма нищо общо с нея.

През изминалите седмици Ди Стефано поддържаше редовна връзка с Карен по телефона и електронната поща. Беше казал, че по тялото на Бел има предостатъчно материал за ДНК-тест. Един от тийнейджърите в Босколата бе идентифицирал Гейбриъл, който сега се наричаше Адам, като човека, когото бе видял с Матиас в деня на предполагаемото убийство във вила Тоти. Бяха открили къщата до Греве, в която живеел мъж, чието описание съвпадаше с онова на Адам. Бяха открили в къщата ДНК-материал, който съвпадаше с открития по тялото на Бел. Единственото, което им беше необходимо, за да представят данни за започване на следствие, беше ДНК-проба от човек, който доскоро се бе наричал Гейбриъл Поршъс. Дали Карен би могла да му помогне?

Когато цъфнат налъмите.

Сега, най-сетне, Макарона я викаше при себе си. Опитвайки се да събере мислите си, тя влезе в кабинета му, без да почука. Този път стъписаната бе тя. Седнал отстрани на бюрото, под ъгъл спрямо Макарона и с лице към стола за посетители, беше Броуди Грант. Той се усмихна, забелязал смущението й. Петък, тринайсето число — както си му е редът.

Карен седна, без да чака покана.

— Искали сте да ме видите, сър — каза тя, без да обръща внимание на Грант.

— Карен, сър Бродерик беше така мил да ни донесе нотариално заверените показания на внука си за скорошните събития в Италия. Той счита, и аз съм съгласен с него, че това е най-приемливият вариант на действие от наша страна.

Той размаха два листа под носа й.

Карен го изгледа недоумяващо.

— Сър, начинът на действие е съвсем прост — вземане на ДНК-проба.

Грант се приведе напред.

— Струва ми се, че след като прочетете показанията, ще се убедите, че ДНК-анализът би бил загуба на време и средства. Няма никакъв смисъл да се подлага на тест човек, който очевидно е свидетел, а не заподозрян. Който и да е човекът, когото търси италианската полиция, това не е моят внук.