Вал Макдърмид - Владение на мрака

— Не знам откъде ви хрумват тези идеи, но мога да ви уверя, че няма да имате възможност да ги прилагате по този случай, след като поговоря със Саймън Лийс.

— Направете го. С радост ще му разкажа как Бел Ричмънд е отлетяла вчера за Италия с личния ви самолет. Как е наела кола за сметка на вашата компания на летището във Флоренция. И как убиецът й е бил изненадан от полицията, когато се е опитвал да нахрани прасетата с трупа й на стотина ярда от къщата, в която самата Бел откри плаката, поради който бе подновено това разследване. — Карен се изправи, отиде до бюрото и се облегна на него със свити юмруци. — Не съм някаква шибана глупачка, за каквато ме вземате. — Погледът, който му отправи, не беше по-малко яростен от неговия.

Още преди той да успее да реши как да отговори, в кабинета влезе млада жена в черна рокля, която носеше поднос с кафе. Тя се огледа неуверено.

— На бюрото, момиче — каза Грант.

Карен имаше чувството, че надали ще предложи чаша и на нея.

Тя изчака да чуе как вратата се затваря зад гърба й, после каза:

— По-добре ще е да ми кажете защо Бел е отишла в Италия — тъй като най-вероятно именно това е причината да бъде убита.

Грант отметна назад глава, вярвайки към нея волевата си брадичка.

— Доколкото ми е известно, инспекторе, юрисдикцията на полицията във Файф не обхваща и Италия. Това няма нищо общо с вас. Защо в такъв случай не се разкарате?

Карен се разсмя на глас.

— И по-забележителни мъже от вас са ми казвали да се разкарам, Броуди — каза тя. — Само че би трябвало да ви уведомя, че съм тук по настояване на италианската полиция.

— Ако от италианската полиция искат да разговарят с мен, да дойдат и да го направят. Ще разговарям с латернаджията, а не с неговата маймуна. Такъв ми е обичаят. Освен това, ако посещението ви имаше действително официален характер, бихте довели със себе си онова хлапе, за да води бележки. Познавам шотландските закони, инспектор Пири. А сега, както вече казах, се разкарайте.

— Не се безпокойте, ще си тръгна. Но трябва да отбележа, че не се нуждая от присъствието на втори служител на полицията, за да взема показания от свидетел за италианската полиция. А ще ви кажа и още нещо, без да сте ме питали. Ако бях на мястото на съпругата ви, бих се притеснила сериозно от факта, че оставяте зад себе си толкова мъртви жени. Дъщеря ви. Съпругата ви. А сега и тази журналистка, която бяхте наели.

Устните му се отдръпнаха в животинско озъбване.

— Как си позволявате…

Въпреки че бе решила твърдо да не се влияе от него, Грант успя да я извади от равновесие. Карен посегна към чантата си и извади от там карта на мястото, където е бил предаден откупа.

— Ето защо си позволявам — каза тя и разгъна картата на бюрото на Грант. — Въобразили сте си, че парите и влиянието ви могат да купят всичко. Въобразили сте си, че можете да погребете истината така, както сте погребали жена си и дъщеря си. Е, сър, аз съм тук, за да докажа обратното.

— Не разбирам за какво, по дяволите, говорите — произнесе с усилие Грант през стиснати зъби.

— Такова е общоприетото описание — каза тя и забоде пръст в картата. — Кат взема сака с парите от жена ви, някой от похитителите стреля, куршумът я улучва в гърба и тя умира. От страна на полицията също е даден изстрел, който не улучва нищо и никого. — Тя вдигна поглед към него. Лицето му беше застинало неподвижно в яростна гримаса. Надяваше се собственото й изражение да отразява неговото. — А ето каква е истината: Кат взема сака от жена ви и се обръща, за да го отнесе на похитителите. Вие започвате да размахвате пистолета си, похитителите изключват прожектора, брегът потъва в мрак и тогава вие стреляте. — Тя го погледна право в очите. — И убивате собствената си дъщеря.

— Това е някаква налудничава фантазия — изсъска Грант.

— Знам, че през всички тези години сте отказвали да приемете истината, но това е тя. И Джими Лосън е готов да я потвърди.

Грант удари с ръка по бюрото си.

— Един човек, осъден за убийство? И вие сте готови да му повярвате?

Устните му трепнаха присмехулно.

— Има и други, които знаят, че сте имали пистолет през онази нощ. Това са хора, които вече са се пенсионирали. Няма с какво да бъдат заплашени. Вие може би ще успеете да накарате Саймън Лийс да ме принуди да замълча, но духът вече е излязъл от бутилката. Така че за вас би било по-добре да склоните да ми сътрудничите в разследването на убийството на Бел Ричмънд.

— Напуснете дома ми — каза Грант. — Следващия път, когато дойдете, ви препоръчвам да носите съдебно решение.