Вал Макдърмид - Владение на мрака

— Ако имате предвид сър Бродерик, все още не е възможно да се разговаря с него.

Карен демонстративно погледна часовника си.

— Седем часа и двайсет и седем минути. Готова съм да се обзаложа, че той още закусва. Вие ли ще ме заведете при него, или ще се наложи да го търся сама?

— Това е възмутително — каза Сюзън. — Уведомен ли е помощник-началникът Лийс, че сте тук и се разпореждате така своеволно?

— Сигурна съм, че скоро ще бъде уведомен — каза Карен през рамо и тръгна надолу по коридора. Отвори първата врата, покрай която мина — оказа се гардеробна. Следващата врата — офис.

— Престанете — каза рязко Сюзън. — Надвишавате правата си, инспектор Пири.

Следващата врата: малка дневна. Карен чу забързаните стъпки на Сюзън зад себе си.

— Така да бъде — каза тя рязко, настигайки Карен. Спря пред нея и разпери ръце, очевидно хранейки илюзията, че това би спряло Карен, ако тя наистина имаше намерение да продължи. — Ще ви отведа при него.

Карен тръгна след нея и двете прекосиха сградата до другия й край. Сюзън отвори една врата и те влязоха в светла стая за закуска, чиито прозорци гледаха към езерото и гората зад замъка. Карен не обърна внимание нито на изгледа, нито на храните, подредени на дългия салонен бюфет. Единственото, което я интересуваше, беше двамата души, седнали на масата със сина си между тях. Грант незабавно се изправи и я изгледа яростно.

— Какво става? — попита той.

— Време е лейди Грант да приготви Алек за училище — каза Карен. Съзнаваше, че репликата й е като извадена от лош сценарий, но не я интересуваше дали думите й звучат глупаво или не.

— Как се осмелявате да нахлувате в дома ми и да повишавате тон?

Той беше първият, който повиши тон, но явно не го осъзнаваше.

— Аз не повишавам тон, сър. Това, което трябва да кажа, не е подходящо да бъде чуто от дете.

Карен срещна невъзмутимо яростния му поглед. По някакъв начин тази сутрин тя бе изгубила и малкото притеснение от евентуални последици, което бе хранила досега.

Грант хвърли бърз, смутен поглед към жена си и сина си.

— В такъв случай ще отидем другаде, инспектор Пири — той тръгна бързо пред нея към вратата. — Сюзън, кафе. В моя кабинет.

Карен полагаше усилие да не изостава въпреки дългите му крачки, и едва успя да го настигне в момента, в който той връхлетя в едно спартански обзаведено помещение с бюро със стъклен плот, на който имаше само голям бележник и тънък лаптоп. Зад бюрото имаше функционален офисен стол с ергономичен дизайн. Едната стена беше заета от шкафове с папки. До другата имаше два стола, които Карен разпозна, припомняйки си едно пътуване до Барселона, когато слезе случайно от автобуса за туристическа обиколка на града и се озова пред павилиона на Мийс ван дер Рое 45 45 Лудвиг Мийс ван дер Рое (1886–1969) — именит немски архитект, представител на школата „Баухаус“. Така нареченият „стол от Барселона“ е създаден от него и неговата партньорка Лили Райх, също архитект и дизайнер, за павилиона на Германия на световното изложение, състояло се през 1929 година в Барселона. — Б.пр. , който за нейно учудване я плени с чара на семплите си форми. Видът на столовете по някакъв начин й помогна да се почувства здраво стъпила на земята. Каза си, че ще може да се справи и с тази важна персона.

Грант се тръшна на стола си като капризно дете.

— Каква, по дяволите, е целта на всичко това?

Карен тръсна на пода тежката си чанта и се облегна на един от шкафовете, скръстила ръце пред гърдите си. Беше облякла съзнателно най-елегантния си костюм, купен от „Хобс“ в Единбург на разпродажба. Чувстваше, че държи ситуацията изцяло под контрол и че изобщо не я е грижа за Броуди Грант.

— Мъртва е — каза тя кратко.

Грант отметна рязко глава.

— Кой е мъртъв?

В гласа му се долавяше негодувание.

— Бел Ричмънд. Ще ми кажете ли сега по каква следа беше тръгнала?

Той се опита да свие небрежно рамене.

— Нямам представа. Тя беше журналист на свободна практика, не член на моя екип.

— Работеше за вас.

Той махна с ръка с аристократична надменност.

— Бях й възложил да осъществява връзката ми с пресата в случай, че нещо възникне при работата по този отдавнашен случай. — Той дори присви пренебрежително устни. — Което, доколкото мога да преценя, надали ще се случи.

— Тя работеше за вас — повтори Карен. — Ангажиментите й бяха значително по-големи от това да ви представлява пред пресата. Тя не беше публицист, а разследващ журналист, и именно това е, което работеше по ваша поръчка. Разследваше.