Вал Макдърмид - Владение на мрака

— Не, не съм излъгала — каза тя спокойно. — Просто си позволих малко по-творчески подход към истината. Това срутване действително е било открито след смъртта на Катрина Макленън Грант. И хората в хеликоптера наистина не са успели да видят лодката, с която са избягали похитителите. Онова, което ви представих, беше една напълно основателна хипотеза. Но преценявайки вероятностите, сега ви казвам, че е доста по-възможно откритият скелет да е на Мик Прентис, отколкото на някакъв неизвестен похитител.

Лийс чувстваше как кръвта пулсира в главата му.

— Не мога да повярвам.

— Всъщност, сър, според мен може да се твърди, че имаме резултат. Искам да кажа, не сме изхарчили тези пари за нищо. В крайна сметка имаме тяло, което можем да представим като резултат. Признавам, то може би ни предлага по-скоро нови въпроси, отколкото отговори. Но както знаете, сър, ние често казваме, че наша работа е да говорим от името на мъртвите, да осигурим правосъдие за онези, които вече не могат да си го извоюват сами. Ако погледнете на този случай от такава гледна точка, това е тъкмо възможност да покажем, че служим на обществеността.

Лийс изпита чувството, че нещо избухва в главата му.

— Възможност ли? На коя планета живеете вие? Та това е някакъв проклет кошмар! От вас се очакваше да съсредоточите всичко, с което разполагате, за да откриете кой е убил Катрина Грант и какво се е случило със сина й, а не да си пилеете времето с някакъв случай на изчезване през 1984 година. Какво според вас трябва да кажа сега на сър Бродерик? „Ще се заемем със случая, свързан с вашето семейство, когато инспектор Пири успее да намери време“, така ли? Въобразили сте си, че можете да вършите, каквото ви хрумне — беснееше той. — Прегазвате, без да се замислите, всякакви правила. Следвате всяко свое хрумване, като че ли става дума за нещо повече от обикновена женска интуиция. Вие… вие…

— Внимавайте, сър, струва ми се, че изпадате в сексизъм — каза мило Карен, разтворила невинно очи. — Мъжете също имат интуиция. Само че вие я наричате логика. Погледнете на нещата откъм добрата им страна. Ако това е Мик Прентис, ние вече разполагаме с голям обем от информация за събитията, развили се по времето, когато е изчезнал. Тоест имаме преднина в разследването на това убийство. А същевременно не може да се каже, че сме пренебрегнали случая Грант. Работя в тясно сътрудничество с италианската полиция, но тези неща отнемат време. Разбира се, ако бих могла да замина за Италия, това би ускорило събитията…

— Няма да ходите никъде. Когато всичко това приключи, може дори да не сте… — телефонът иззвъня и не го остави да довърши заплахата си. Той сграбчи слушалката. — Доколкото си спомням, казах да не прехвърляш повикванията, Ема… Да, знам коя е доктор Уайл… — той въздъхна рязко. — Добре. Нека се качи. — Той постави внимателно слушалката на мястото й и изгледа яростно Карен. — Ще поговорим отново за това. Но сега доктор Уайлд е тук. Да видим какво има да ни каже.

Жената, която влезе в кабинета му, изобщо не отговаряше на очакванията му. Като начало, тя приличаше на още недорасло момиче. Висока не повече от пет фута, тя беше слаба и жилава като дребна хрътка. Прибраната й назад тъмна коса откриваше лице с големи сиви очи и широка уста, които подчертаваха допълнително приликата с хрътка. Носеше високи спортни обувки, джинси и джинсова риза, излинели почти до бяло на места, под дълго яке от промазана тъкан. Лийс не беше виждал човек, който да прилича по-малко на представител на академичната общност. Тя му протегна слабата си ръка и каза:

— Вие трябва да сте Саймън Лийс. Приятно ми е да се запознаем.

Той погледна ръката й и си представи местата, където се беше завирала и нещата, които бе докосвала. Потискайки потръпването си, той стисна бързо хладните й пръсти и посочи другия стол за посетители.

— Благодаря ви за помощта — каза той, опитвайки се временно да овладее гнева, който бе събудила у него Карен.

— За мен беше удоволствие — каза Ривър, при това като че ли го каза искрено. — За мен това е чудесна възможност да работя със студентите си по реален случай. Те имат голям опит в работата в лабораторни условия, но тя не може да се сравнява с реалността. При това се справиха великолепно.

— Така изглежда. А сега, предполагам, че сте дошли тук, защото искате да ни съобщите нещо. — Той съзнаваше, че се държи вдървено като някой от труповете, с които тя работеше, но единствено по този начин съумяваше да се овладее. Ривър размени бърз, неразгадаем поглед с Карен и той почувства как гневът му отново се надига.