Вал Макдърмид - Владение на мрака

Сега оставаше да си изясни защо за Джени бе толкова важно полицията да прекрати търсенето. Нова среща и нова загадка. Напоследък те като че ли вървяха ръка за ръка. Понякога човек не беше в състояние да получи един ясен отговор в продължение на седмици.

— Но това са фантастични новини, инспектор Пири!

Рядко се случваше докладите на Карен Пири да събуждат у Саймън Лийс задоволство, да не говорим пък за възторг. Но той не можеше да прикрие факта, че онова, което тя му съобщи днес, го радва по две причини. Не само че бяха открили труп и това откритие щеше да придвижи напред случай, работата по който бе замряла преди повече от двайсет години, но и това нямаше да обремени особено бюджета.

В този момент в главата му се мярна ужасяваща мисъл.

— Скелетът на възрастен човек ли е? — попита той, чувствайки как тревогата стяга гърдите му.

— Да, сър.

Но защо тогава тя изглеждаше така потисната? Беше действала по интуиция и беше постигнала резултат. На нейно място той би бил от доволен по-доволен. Е, всъщност беше доволен, и без да е на нейно място. В крайна сметка тази операция си беше негова; резултатите се отразяваха положително и върху него, не само върху подчинените му. Веднъж да се случи и тя да го накара да се чувства добре, а не отвратително.

— Добра работа сте свършили — каза той оживено и бутна стола си назад. — Струва ми се, че трябва да потеглим направо към Ротесуел, за да съобщим на сър Бродерик добрата новина. — По пухкавото й лице се смениха няколко различни изражения, докато накрая по него се изписа силно притеснение. — Какво има? Да не би вече да сте му съобщили?

— Не, не съм — започна тя бавно. — А не съм го направила, защото не съм убедена, че откриването на този труп има връзка с изчезването на Адам Грант.

Той разбираше думите й и все пак не намираше в тях никакъв смисъл. Тя беше организирала цялата тази операция, аргументирайки се с факта, че срутването в пещерата се е случило след злополучното предаване на откупа. Беше намекнала, че под рухналите камъни може би лежи тялото на някой от похитителите. Ако не беше така, той не би й позволил да предприеме това. А сега тя като че ли искаше да каже, че откритият скелет няма нищо общо със случая, по който се предполагаше, че работи. Всичко това му напомняше на „Алиса в огледалния свят“.

— Не разбирам — каза той жално. — Казахте, че според вас може да е имало лодка. Намекнахте, че е възможно да откриете труп. Откривате труп. Но вместо да се радвате, че сте се оказала нрава, ми казвате, че това не е трупът, който ви трябва.

— Аз самата не бих могла да формулирам по-точно положението — каза Карен и си позволи да се усмихне.

— Но защо? — Той чу собствения си глас, който се извиси в нещо подобно на вой, и се прокашля. — Защо? — попита той още веднъж, този път с една октава по-ниско.

Тя се понамести на стола си и кръстоса крака.

— Малко трудно е да се обясни.

— Все ми е едно. Започнете отнякъде, за предпочитане от началото.

Лийс неволно ту свиваше ръцете си в юмруци, ту ги отпускаше. Искаше му се да имаше тук онази топка за разтоварване на стреса, която децата му бяха подарили за една Коледа, топката, която бе изхвърлил, защото считаше, че се владее достатъчно добре, за да има нужда от нещо такова.

— Преди няколко дни започнахме работа по много необичаен случай — поде тя. Беше явно неуверена, той никога не и беше виждал такава. Ако положението иначе не беше толкова вбесяващо, той дори би се наслаждавал на това. — Дъщеря съобщи за изчезването на баща си.

— Това надали може да се нарече необичайно — отбеляза той сопнато.

— Може, ако става дума за изчезване през 1984 година. В разгара на миньорската стачка — парира веднага Карен. Всякаква неувереност беше изчезнала от гласа й. — Проявих интерес към търсенето и установих, че има двама души, които са имали основание да искат този човек да изчезне. И двамата са били свързани професионално с минното дело. И двамата са знаели отлично какво е контролиран взрив. Всеки от тях би могъл да се добере до експлозиви без особен проблем. А както вече веднъж се опитах да ви обясня, сър, тук в околността няма човек, който да не познава пещерите. — Тя помълча за миг и го изгледа предизвикателно. Изразът й граничеше с неподчинение. — Знаех, че никога не бихте дали съгласието си да разчистваме рухналия таван само заради някакъв изчезнал стачкуващ миньор.

— И затова излъгахте? — произнесе отчетливо Лийс. Нямаше намерение да понася повече това нейно бунтарско пренебрежение към правилата.