Вал Макдърмид - Преследвачът

Тони отново се загледа в хартийката. Името, което в началото му се бе сторило като нечетлива драсканица, изведнъж се проясни пред погледа му в „Коноли“.

— Познах номера му — каза Брандън. — Трудно можеш да разчетеш името.

— По дяволите! — въздъхна Тони.

— Дамиен Коноли трябва да го е спрял за някакво дребно нарушение или просто за проверка на документите — поясни Брандън.

Тони се намръщи.

— Мислех, че Коноли работи в местното бюро за информационен обмен. Какво е правил, та е връчвал полицейски честитки?

Брандън погледна през рамото на Тони към листчето.

— Това е било почти преди две години. Очевидно тогава Коноли е бил пътен полицай. Или е бил временно към пътната полиция, или е бил дежурен с някоя кола, обикаляща определен район, когато е видял Макконъл да върши нещо нередно.

— Можеш ли да го провериш дискретно?

— Няма проблеми — съгласи се Брандън.

— Тогава всичко ти е ясно, нали?

Брандън изглеждаше учуден.

— Искаш да кажеш… мислиш, че това има някаква връзка? Според теб нашият човек е Макконъл?

— Не, не — побърза да отрече Тони. — Изобщо не мога да кажа подобно нещо. Това, което имам предвид, е, че ако можеш да проследиш пътя на квитанцията до другия й край, сигурно ще можеш да получиш от съдията официално разрешително за обиск, базирайки се на факта, че Макконъл е познавал три от четирите жертви. А това вече отива далеч зад простото съвпадение.

— Добре — съгласи се Брандън и въздъхна. — Значи ти все още не си убеден, че Макконъл е убиецът?

Тони започна да крачи напред-назад по килима. Шареният му геометричен десен от сиви, червени, черни и бели фигури му напомняше за ужасната мигрена, която някога се бе завихрила в главата му.

— Преди да го откриете и вие, аз стигнах до заключението, че сте прибрали не тоя, когото трябва — обясни той след няколко минути. — Знам, че нямах време да седна и да напиша вече пълния профил, но се чувствам така, сякаш вече имам усет за това, какъв е убиецът. А тук има прекалено много неща, които не пасват на тази представа. Но това е дяволско съвпадение. Градът е голям. Установихме, че Стиви Макконъл е познавал или поне срещал три от четирите жертви. Колко хора ще намерим още в същото положение?

— Не много — съгласи се мрачно Брандън.

— Все още не възприемам Макконъл като убиец, но твърде вероятно е човекът, когото търсим, да го познава и дори да е срещнал Адам Скот и Гарет Финеган чрез него. Може би този някой е бил с него дори когато е получил тази полицейска честитка. Или някой, на когото Макконъл е посочил Дамиен и го е набедил. Знаеш, нещо от рода на: „Това е копелето, което ми тегли теслата за превишена скорост.“

— Ти наистина си убеден, че не е той, а? — попита Брандън равно, с нескрито разочарование в гласа.

— Допускам, че доводите ни са слаби. Все пак нямаме такива доказателства, които да свържат къщата с убийствата — каза Тони внимателно.

— Но ти самият каза, че е по-вероятно убийствата да са извършвани някъде другаде. Може би там пази и сувенирите си.

— Не е само тяхната липса. Грубо казано, Джон, серийните убийци убиват, за да превърнат фантазиите си в реалност. Типично е да го развият до такава степен, че стават по-реални за тях, отколкото заобикалящия ги свят. Тук няма нищо подобно, за да предположим, че Макконъл е такъв тип човек. Разбира се, има цял куп порно списания. Но такива можем да открием в дома на всеки ерген на неговата възраст, без значение от сексуалната му ориентация. Има компютърни игри, в които преобладава насилието, но ги имат също хиляди тийнейджъри и възрастни мъже. Това, което имаме, са доказателства, за да допуснем, че Стиви Макконъл не е социопат. Огледай се около себе си, Джон. От цялата къща струи напълно нормална атмосфера. На календара в кухнята са отбелязани датите, на които са им гостували приятели за вечеря. Виж този куп коледни картички на етажерката му. Трябва да са около петдесет. Ами снимките от почивката? Очевидно е бил с един и същ партньор в продължение на четири-пет години, съдейки по промяната на местата и прическите. Стиви Макконъл, изглежда, не е имал проблеми да завързва контакти с хората. Добре, май няма нищо, което да го свързва със семейството му, но повечето гейове скъсват всякакви връзки с тях, когато открият идентичността си. Това, разбира се, не означава, че семейството му го е третирало по начин, който го е тласнал към формирането на личността му в сериен убиец. Съжалявам, Джон. В началото не бях сигурен, но колкото повече виждам, толкова повече ми намирисва, че този тип не е нашият човек.