Вал Макдърмид - Преследвачът

Тони се обърна към вратата. За него бе малък шок да открие, че Брандън стоеше там. Той бе така погълнат от подробното проучване, че съвсем бе загубил представа, че беше в компанията на Брандън. „Внимавай, Тони! — предупреди се наум. — Стой в собствената си глава!“

После, в мълчание, се упътиха към кухнята. Тя бе спартанска, но добре оборудвана. В мивката имаше мръсна купичка от супа и кана, наполовин пълна със студен чай. Малка етажерка с готварски книги демонстрираше нескрита мания към здравословно хранене.

— Вятър работа! — отбеляза сухо Тони, като отвори шкафа, пълен с буркани с варива.

В чекмеджетата се натъкна само на кухненски ножове. Имаше малък нож за зеленчуци с острие, износено от точене, нож за хляб, който бе станал на дупки от възрастта, и евтин нож за месо с избеляла дръжка от машината за миене на съдове.

— Това не са твоите инструменти, Анди — каза Тони на себе си. — Ти харесваш ножове, които си вършат работата както трябва.

Без да се консултира с Брандън, той излезе от кухнята и се качи нагоре по стълбите. Брандън го наблюдаваше, докато Тони залепи глава до вратата на първата спалня и я блъсна. Когато влезе, установи, че това вероятно е стая за двама. Брандън последва Тони през стаята. В спалнята на Макконъл Тони, изглежда, потъна напълно в собствения си свят. Стаята бе семпло обзаведена с модерно легло от борово дърво, шкафче и гардероб. Цяла поредица трофеи от вдигане на щанги стояха подредени в стъклена витринка. Една висока етажерка бе натъпкана с долнопробни романчета научна фантастика и няколко гей четива. На малка масичка бе разположен компютър за игри и телевизионен монитор. На етажерка отгоре стояха подредени колекция игри. Тони прехвърли набързо заглавията — „Смъртоносен боец“, „Уличен боец II“, „Терминатор 2“, „Съдба“ и няколко други игри, чийто основен смисъл бе свирепи битки.

— Това по̀ върши работа — промърмори той. Стоеше до шкафа с ръка на едно от чекмеджетата, готов да го отвори.

— Може би все пак си ти, въпреки всичко? — продължаваше да мисли на глас Тони. — Може би си оставил хола на другите двама? Ами ако всичко тук е твое владение? Какво очаквам да открия тук? Искам твоите сувенири, Анди. Ти имаш нужда да запазиш нещо за себе си. В противен случай споменът са разпада и разпилява твърде бързо. Ние всички имаме нужда от нещо осезаемо, определено. Захвърленото флаконче дезодорант, което пази уханието й и извиква образа пред очите ни, театралната програма от нощта, когато за пръв път сме правили любов и всичко е било прекрасно. Запази хубавите спомени и захвърли лошите. Какво имаш за мен?

Първите три чекмеджета бяха отчайващо безвредни — бельо, тениски, чорапи, екип за джогинг и шорти. Когато Тони отвори последното шкафче, възкликна от задоволство. То съдържаше садо-мазо принадлежностите на Макконъл — белезници, кожени каиши за връзване, пръстени за члена, камшик и един куп дреболийки, които изглеждаха на Брандън като принадлежности от някоя лаборатория или институт. Когато Тони грижливо ги извади и проучи, Брандън потръпна.

Тони седна на леглото и се огледа наоколо. Бавно и внимателно той се опитваше да построи образа на човека, който живееше в тази стая.

— Ти обичаш да упражняваш силата чрез насилието — помисли той на глас. — Наслаждаваш се на прилива на болка в твоите сексуални преживявания. Но тук няма никаква хитрост. Никакъв знак, че си човек, който планира нещата грижливо, в детайли. Обожаваш тялото си. То е храм за теб. Постигнал си нещо и си горд от този факт. Не си необщителен. Успяваш да делиш една къща с други двама мъже и не страдаш от мания за собственост, тъй като нямаш ключалка на вратата си. Нямаш проблеми със сексуалността си и за теб е съвсем прилична идеята да вземеш някого от някой клуб, като преди това си имал шанса първо да го опознаеш малко.

Изграждането на образа му бе прекъснато от Брандън.

— Виж това, Тони! — извика той развълнувано.

До този момент той старателно бе преглеждал една кутия от обувки, пълна с разписки, квитанции от електрическата компания и отчети за състоянието на банковата сметка и кредитната му карта. Кутията бе почти празна, но той държеше тънко листче хартия.

Тони го взе и се намръщи. Беше някакъв официален полицейски формуляр.

— И какво е това?

— Това е глобата, която получаваш, когато те спре полицай и нямаш документи за колата в себе си. Трябва да ги занесеш в полицията в рамките на фиксирания в квитанцията срок, така че колегите да могат да проверят всичко ли е в ред. Виж името на полицая — насърчи го Брандън.