Вал Макдърмид - Преследвачът

— Всичко е наред, сержант — успокои го Брандън. — Ако и аз имах само двама затворници, за които да мисля, също бих се наслаждавал на добро четиво. Искам само да хвърля един поглед върху вещите на Макконъл.

Сержантът отключи шкафа с личните вещи на затворниците и му подаде прозрачна найлонова торбичка. Вътре имаше портфейл, носна кърпичка и връзка ключове. Брандън я отвори и измъкна ключовете.

— Не си ме виждал, нали, сержант? И няма да ме видиш, когато се върна след два часа, нали?

Полицаят се ухили.

— Няма начин да сте били тук, сър. Щях да съм длъжен да ви забележа.

Двайсет минути по-късно Брандън паркира рейндж роувъра пред къщата на Макконъл.

— За наш късмет Макконъл спомена, че двете му приятелчета, с които споделя жилището, са на почивка.

После измъкна картонена кутия от жабката и подаде на Тони чифт гумени ръкавици.

— Ще имаш нужда от тях — каза той, докато намъкваше другия чифт върху ръцете си. — Ако все пак успеем да се сдобием с разрешително за обиск, ще бъде малко объркващо, когато екипът, снемащ отпечатъците, установи, че ти и аз сме главните заподозрени.

— Има едно нещо, за което съм много любопитен — каза Тони, когато Брандън мушна ключа в секретната брава.

— И какво е то?

— Това е незаконно претърсване? Прав ли съм?

— Точно така — съгласи се Брандън, като отвори вратата и влезе в коридора. Напипа ключа за лампите, но не ги включи.

Тони го последва и затвори вратата. Чак след това Брандън светна лампите. Пред погледите им се разкриха коридор и стълби, покрити с мокети. Няколко рамкирани плаката на културисти се мъдреха на стената.

— Значи, ако намерим някакви доказателства, вероятно те са неизползваеми?

— Отново си прав. Но има какво да се направи по въпроса. Ако например открием бръснач, опръскан с кръв от прерязаните гърла, под леглото на Макконъл, той мистериозно ще смени местопребиваването си с кухненската маса. След това ще отидем при съдията и ще му обясним, че сме прескочили до къщата на Макконъл, за да проверим казва ли истината за отсъствието на двамата му съквартиранти. Тогава случайно сме надникнали и сме видели през прозореца това, което имаме причина да смятаме, че е било оръжието на престъплението, с което са били убити Адам Скот, Пол Гибс, Гарет Финеган и Дамиен Коноли.

Тони поклати развеселено глава:

— Да сме изкръшкали от правилата? Ние?! Никога, Ваша чест!

— Има кръшкане и кръшкане — обясни мрачно Брандън. — Понякога е нужно да тласнеш нещата във вярната посока.

Тони и Брандън обходиха къщата стая по стая. Брандън бе заинтересован от метода на Тони. Той влезе в една стая, застана в средата й и бавно обходи с поглед стените, мебелите, килимите, етажерките. Почти душеше въздуха. После педантично отвори шкафовете и чекмеджетата, вдигна възглавниците на дивана, разгледа списанията, провери заглавията на книгите, компактдисковете, аудио и видеокасетите, като държеше всичко, което докосваше, внимателно и прецизно като археолог. След няколко секунди мозъкът му вече обработваше получената информация, като анализираше всичко видяно и докоснато. Той бавно изграждаше в съзнанието си картина за човека, който живееше тук, като постоянно я сравняваше с бледата представа за Ханди Анди, която се оформяше в ума му като снимка, пусната в проявител.

— Бил ли си тук, Анди? — попита той на глас. — Допада ли ти обстановката? Миризмата? Би ли гледал тези видеокасети? Твои ли са тези компактдискове? Джуди Гарланд и Лайза Минели? „Пет шоп бойс“? Не мисля така. Ти не си превземка, поне това съм разбрал за теб. А и в къщата няма нищо превзето или изкуствено. От това място лъха направо агресивна мъжественост. Холът е обзаведен в стил седемдесетте, в хром и черно. Но това не е къщата на нормален мъж, нали? Никакви списания с мацки, дори липсват и снимки на коли. Само периодични издания за културизъм, струпани под масичката за кафе. Виж стените. Мъжки тела, лъснати и блестящи, с мускули като изваяни от дърво. Мъжете, които живеят тук, знаят какви са, знаят какво харесват. Не мисля, че си техен тип, Анди. Ти се контролираш, но не е достатъчен такъв контрол. Едно е да се поддържаш в пълна готовност, но съвсем друго е в същото време да бъдеш достатъчно силен, за да представляваш толкова ясен образ. Трябва да съм прав, все пак аз съм експертът. Ако беше така здраво свързан със своята самоличност, както момчетата, които живеят тук, нямаше да ти се налага да правиш това, което вършиш, нали? Виж книгите. Стивън Кинг, Дийн Кунц, Стивън Галахър, Лейн Банкс. Автобиографията на Арнолд Шварценегер. Няколко евтини романчета за мафията. Нищо по-леко, по-забавно, но също така и нищо ексцентрично или ненормално. Би ли прочел тези книги? Може би. Мисля, че харесваш четивата за серийни убийци, въпреки че тук няма нито един такъв.