Вал Макдърмид - Преследвачът

Тони се концентрира и продължи да разсъждава мислено. „Ти никога не си имал нормална връзка с друг човек. Въпреки че проститутките не те притесняват. Или момчетата под наем. Тях не ги убиваш. Не си заинтересован от това, което можеш да правиш с тях. Двойките са тези, които ти пасват. Знам го, разбираш ли, знам го по себе си. Дали се изхвърлям? Не мисля така. Смятам, че търсиш уединението на двойката, съвършената връзка. Тази, в която да бъдеш себе си и в която ще бъдеш оценен така високо, както мислиш, че трябва да бъдеш оценен. И тогава всичко ще бъде наред. Миналото няма да има значение. Но то винаги ще има значение, Анди. Миналото има по-голямо значение от всичко друго.“

Той изведнъж усети, че Карол е застанала до него и го наблюдава с любопитство. Вероятно устните му са помръдвали. Трябваше да бъде по-внимателен или тя можеше да го вземе също за смахнат. А не можеше да допусне това. Не и докато трябваше да я задържи на своя страна достатъчно дълго, за да достигне до резултатите, от които се нуждаеше.

Последната сграда от тази страна бе денонощно ресторантче, стъклата, на което бяха непроницаеми от изпотяване. Силуетите се движеха на ярката светлина вътре като създания на тъмнината. Тони прекрачи напред и бутна, за да отвори вратата. Няколко от клиентите се обърнаха да му хвърлят по един поглед, преди да продължат с брътвежите и хапването. После Тони отново излезе обратно на улицата и остави вратата да се затвори след него.

— Не смятам, че е добра идея да влизаш и ти — каза той решително. — А и не мисля, че ще искаш да бъдеш видяна сама на място, където се предполага, че си търсиш компания.

Третата страна на площада се състоеше от няколко модерни офис центрове. По входовете им спяха сгушени един в друг бездомни тийнейджъри, завити в дрехи, вестници и кашони. Карол вече бе увлечена от него.

— Те разпитани ли са? — попита Тони.

Карол направи гримаса.

— Опитахме. Баща ми обичаше да пее народни песни. Като дете често ми изпълняваше една, чийто припев гласеше: „О, но мога само да се опитам да гоня Михаля.“ Сега знам какво означава.

— Така по-добре ли е?

Пресякоха към къщите от четвъртата страна на площада, като минаха край двойка проститутки на ъгъла.

— Ей, сладурче! — извика едната. — С мен би могъл да прекараш по-добре, отколкото с тая мършава кучка!

Карол избухна в смях.

— Направо ти излезе късметът! Сега има да ти се надяват! — сухо изкоментира тя.

Тони не каза нищо. Думите едва бяха проникнали в периферията на съзнанието му. Продължаваше да крачи бавно надолу по тротоара, като спираше на всеки пет крачки, за да попие атмосферата. Противоречива музика се процеждаше слабо през апартаментите и спалните в нощта. Миризма на къри се носеше с бриза, който разпръсна и разшумоли боклуците, издухвайки пластмасовите подносчета от бързите закуски в канала. Тони забеляза, че площадът никога не беше напълно пуст.

— Ти презираш объркания им живот, нали? — продължи да разговаря той с Ханди Анди. — Ти обичаш нещата да са спретнати, чисти и подредени. Това отчасти е и причината да миеш телата. Това поне е толкова важно за теб, колкото и да заличиш евентуалните следи.

Той зави зад последния ъгъл и пресече улицата. Насочи се към багажника на колата на Карол, като усети първите трепети увереност, че е способен да проникне и разбере това сложно и фатално изкривено съзнание.

— Вероятно е трябвало да постои тук няколко минути, за да се увери, че не е наблюдаван — каза Тони. — Зависи каква кола е използвал. Може да му е отнело само минута, за да измъкне трупа и да го прехвърли през стената. Но той е искал да бъде сигурен, че никой не го гледа.

— Минахме от врата на врата по цялата улица, но никой не призна да е видял нещо необичайно — отвърна Карол.

— Карол, представи си го, като гледаш какво е обичайното положение тук. Това открива широк простор за действие на един сериен убиец. Добре, видях достатъчно. Ще тръгваме ли?

Крос се изкачи в залата за съвещания на целия екип. Чувстваше стъпалата си учудващо леки, както често се случва на дебелите хора, които, като се движат бавно, сякаш намаляват теглото на тялото си.

— Добре, къде е оня нещастник? — изрева той.

После видя слабата фигура, облегната на стената. Разговорът му с Кевин Матюс бе прекъснат от шумното влизане на Крос.

— Сър? — обади се Крос, като спря на средата на пътя си. — Не ви очаквах тук.

Ако можеше, щеше да се скрие или да убие Кевин Матюс с поглед.