Вал Макдърмид - Преследвачът

Брандън се изправи.

— Не, аз и не допусках, че ме очаквате — призна той и се приближи до Крос. — Оставих инструкции в дежурната, та ако се наложи да правят някакви арести във връзка със серийния убиец, да бъда информиран веднага. Този случай се очертава да бъде доста сложен, когато влезе в съда, Том. Искам да бъдем напълно чисти.

Да, сър — съгласи се Крос войнствено.

Както и да бе представил Брандън нещата, това, което искаше да каже, бе, че не вярва Крос да е човекът, който може да удържи прекалено настървените детективи да не отидат твърде далеч. Докато Брандън беше наоколо, нямаше опасност на никой от заподозрените около серийните убийства да му се случат случайни злополуки в предварителния арест. Крос се обърна към Кевин Матюс.

— Какво точно се случи?

Кевин бе толкова пребледнял от умора и стрес, че луничките му бяха цъфнали на млечнобялата кожа като опасна шарка. Едва проговори:

— Доколкото можахме да забележим, Дон Мерик излезе от „Дяволската дупка“ придружен от някакъв тип. Един от внедрените екипи ги видял. Дон включил радиото на режим на предаване, затова ние решихме, че смята да го разпита. Бяха се насочили към денонощния ресторант в „Кромптън Гардънс“ според мнението на нашите момчета. Има една алея, която скъсява пътя, и те тръгнаха по нея. Следващото нещо, което нашите чуват, е тъп удар и боричкане. Веднага хукват натам и намират Дон, проснат на земята и двама типове, бягащи от мястото. Арестували и двамата и сега се забавляват в килиите.

— А Мерик как е? — попита Крос. Въпреки всичките му недостатъци Крос си оставаше ченге до дъното на костите си. Хората му бяха толкова важни за него, както и личната му кариера.

— Откараха го в спешното отделение, за да му зашият главата. Замина с линейка. Изпратих един от полицаите си с него, за да вземе показания. — Кевин хвърли поглед към часовника си. — Трябва да се върне всеки момент.

— Тогава какво търсим тук? — попита Крос. — Имаме ли заподозрян или какво?

Брандън прочисти гърлото си.

— Мисля, че можем да се досетим за намеренията на Мерик. Вероятно е смятал, че си заслужава да си побъбри с оня тип, когото бе повел. Колкото до мъжа, който ги нападна, подозирам, че ще имаме нужда от време, за да изчакаме показанията на Мерик. Предлагам следовател Матюс и още някой от екипа му да поговорят с нападателя, докато ти и аз направим предварителния разпит, който е искал Мерик. Става ли, Том?

Крос кимна с намръщена физиономия.

— Да, сър. А веднага, след като се върне от спешното твоят човек, Кевин, искам да го видя.

После се насочи към вратата, като поглеждаше очаквателно към Брандън.

Брандън отново го погледна:

— Преди да тръгнем, Том, мисля, че се нуждаем от следовател Джордан и доктор Хил тук.

— Моите уважения, сър, но минава полунощ. Нужно ли е да разбиваме съня на човека?

— Не искам да започвам разпит на когото и да е за убийствата, без шанса да получа от доктор Хил съвет как трябва да протече разпитването. Освен това те двамата вероятно все още работят навън. Инспектор Джордан планираше да покаже местопрестъпленията на доктор Хил тази вечер. Може ли да провериш, Кевин?

Кевин хвърли поглед към Крос, който кимна леко.

— Няма проблеми, сър. Ще набера пейджъра й веднага. Сигурен съм, че ще бъде очарована да ни помогне.

Брандън се усмихна, мина покрай Крос и излезе в коридора.

— Като седнеш на бюрото, стигаш дотам, че за да разпиташ някой боклук от улицата, търчиш при психолог — промърмори Крос подигравателно-съжалително, клатейки глава.

Улицата покрай канала бе все още оживена. Хората излизаха и влизаха в клубовете, таксита докарваха и откарваха хора, двойките споделяха общи порции кебапчета и чипс по ъглите, проститутки и момчета, които предлагаха сексуслугите си, наблюдаваха с надежда бавно движещите се коли, за да се хванат и за най-малката възможност, която им се отдаде.

— Не е ли интересно как районите се обособяват — каза Тони, докато крачеха бързо по улиците.

— Искаш да кажеш, че този тук е за обществени срещи, докато „Кромптън Гардънс“ е за тъмната страна?

— Да. И двата никога няма да се пресекат. Наистина е прекалено оживено за това време на нощта. Понеделнишките вечери по-тихи ли са?

— Да, малко — отвърна Карол. — Някои от клубовете затварят в понеделник. А един клуб отваря само за жени.

— Значи вероятно няма толкова много движение наоколо — размишляваше Тони на глас.

Докато караха из улиците и изследваха приблизителния маршрут на Ханди Анди, Тони бе шокиран от факта колко оживен бе районът, който убиецът е избрал за първите си две убийства. Изглеждаше така, че той като че ли търсеше предизвикателствата. Сега на ъгъла на алеята, водеща към страничната врата на „Страната на сенките“, той погледна улицата и каза: