Вал Макдърмид - Преследвачът

— И ти очакваш от нас да ти повярваме — каза Крос, докато правеше справка с бележките си. — Този Йън е нападнал Дон само защото е бил отблъснат по-рано вечерта?

— Точно така. Вижте, този Йън е известен из града. Той е перко. Понякога изключва централно за момент и се мисли за всемогъщ бог. Знаете ли, Дон правилно го направи на плюнка, като му показа какъв е наистина, а не да си мисли, че е мъжкар, за какъвто той се смята. Затова вашият човек трябваше да бъде предпазлив. Вижте, вие ще ме пускате ли или не?

Крос се въздържа от отговор заради почукването на вратата. Брандън, който се бе облегнал на стената, се изправи и я отвори. Размени няколко думи шепнешком с полицая отвън и влезе отново.

— Разпит на заподозрения в един и четиридесет и седем през нощта — каза той, като мина покрай Крос, за да изключи касетофона. — След малко се връщаме, господин Макконъл — обеща Брандън.

Като излязоха отвън, Брандън обясни:

— Следовател Джордан и доктор Хил са горе. И Мерик се е върнал от спешното. Очевидно според него е достатъчно добре, за да приключи сам със събитията от тази нощ.

— Правилно. Е, добре ще е да чуем какво има да ни каже той и тогава ще имаме пълното право да окошарим шотландеца — каза войнствено Крос и се упъти нагоре към залата за целия екип. Там загрижената Карол се бе надвесила над Мерик. Тони седеше малко встрани, с подпрени на кошчето за хартия крака.

— По дяволите, Мерик! — изрева Крос, като видя драматичната превръзка, която опасваше главата му. — Да не си им заприличал на скинар? Боже мой, знаех си, че е рисковано да изпращам екип на разузнаване, дегизирани като педали. Но не очаквах да попаднете на такива маниаци.

Мерик се усмихна слабо.

— Помислих, че няма да ме накарате да се пускам на педалите в униформа, сър.

Крос се усмихна неохотно в отговор.

— Да те чуем тогава. Защо сте арестували един празноглав любител на мъжки задници?

Брандън, който стоеше на две крачки от Крос, стана и го прекъсна:

— Преди сержант Мерик да ни разкаже какво се е случило, искам просто да обясним на доктор Хил с две думи защо го довлякохме тук по това време на нощта.

Тони се изпъна на стола и издърпа лист хартия към себе си.

— Когато изнасяхте лекцията си онзи ден — продължи Брандън, като мина покрай Крос и седна на ръба на бюрото, — споменахте, че психолозите често могат да дадат напътствия на детективите за подходите при разпит. Чудя се дали бихте могли да приложите това в тази ситуация.

— Ще направя каквото мога — съгласи се Тони, като освободи химикала си от капачката.

— Какво искаш да кажеш с тези „подходи за разпит“? — попита подозрително Крос.

Тони се усмихна.

— Добре. Ето ви един скорошен пример от практиката ми. Полицейският участък, в който ме помолиха за съвет, бяха арестували един тип, заподозрян в два случая на изнасилване. Беше типичен расов мъжкар — мускули, бицепси и въздух под налягане. Предложих им да изпратят жена следовател, за да го разпита, за предпочитане дребничка, много женствена, миньонче. Това, разбира се, го вбеси от самото начало, защото той презираше жените. Според него не се бяха отнесли към особата му с нужното уважение. Инструктирах я предварително да го подхлъзне с провокиращи въпроси, като му намекне, че вероятно той не е изнасилвачът. Макар че, честно казано, тя наистина не вярваше да е той. Резултатът беше, че той изплю камъчето и си призна двете изнасилвания, за които го бяха прибрали, и добави още три нападения, за които дори не подозираха.

Крос не каза нищо.

— Мерик? — обърна се Брандън към полицая.

Той им разказа преживелиците си в бара, като често спираше, за да си помисли. В края на монолога му Карол и Брандън погледнаха с очакване към Тони.

— Какво мислиш? И двамата ли можем да заподозрем?

— Не смятам, че Йън Томсън е нашият човек. Убиецът е далеч по-внимателен, за да се забърка в нещо толкова смешно от гледна точка на психологическия му профил, каквато е уличната разправия. Дори Дон да не беше ченге, много вероятно Томсън щеше да се забърка в неприятности с някой друг заради това, че го е преследвал с тухла — четворка в ръка. Дори в град, в който нападенията срещу гейовете не получават много внимание заради недотам високия им приоритет в отношението на полицията — добави той сухо.

Крос се намръщи:

— Гейовете са третирани от момчетата по същия начин, както и всички останали.

Тони съжали, че не си затвори устата навреме. Последното нещо, което искаше, бе да стигне до сблъсък с Том Крос заради незачитането на правата на гейовете и чернокожите от брадфийлдската полиция. Реши да не обръща внимание на коментара и продължи: