Вал Макдърмид - Преследвачът

— Някакви съвети? — обърна се Карол към Тони.

— Не се страхувай да го покровителстваш. Бъди мила и любезна, но му покажи ясно, че си полицай с положение. Сержант Мерик, а вие може да си позволите да изиграете малка сценка на благодарност.

— Благодаря — каза Карол. — Дон, готов ли си?

Оставиха Брандън и Тони заедно.

— Как върви? — попита шефът на полицията, като стана и се протегна.

Тони сви рамене.

— Започвам да добивам усет за жертвите му. Тук имаме определен тип мъже, които предпочита. Той е преследвач. Трябва да имам грубия му профил след ден-два. Сега просто избрахте лош момент да намерите заподозрян.

— Какво имаш предвид под „лош момент“?

— Разбрах защо поискахте намесата ми. Но не обичам да знам заподозрените, преди да съм нахвърлял профила. Бедата е, че изграждам профила подсъзнателно, така че е по-добре да не знам предварително нищо за подозренията.

Брандън въздъхна. Винаги му беше трудно да бъде оптимист в малките часове.

— Всяко нещо с времето си. Утре по това време подозренията ни може би ще бъдат далечен спомен.

Опознаването на Пол беше някак по-вълнуващо, отколкото с Адам. Предполагам, че е, защото донякъде вече знаех как да се справям с нещата, ако излязат от контрол и не се развиват така, както исках. Дори Пол да не се окажеше толкова проницателен, за да разбере, че мога да му дам повече от всеки друг, дори да отблъснеше любовта ми, даже да се държеше като Адам и действително изневереше на неизбежното ни партньорство с някой друг, знаех, че винаги има алтернативен сценарий. Сценарий, който можеше да донесе почти толкова задоволство, колкото постигането на това, което заслужавах. Но този път се чувствах сигурен, че ще постигна това, което желая. Сега разбрах, че Адам бе слаб и незрял. Пол не беше нито едното, нито другото. Това веднага ми стана ясно. Като начало не беше избрал да живее в снобските квартали като Адам. Вместо това се бе установил в южната част на града, в Астън Хей, потънало в зеленина предградие, предпочитано от университетски преподаватели и алтернативни терапевти. Къщата му бе разположена в една от по-бедните улици. Също като моята имаше тераси, но стаите му горе и долу очевидно бяха по-големи. За разлика от моята, неговата имаше малка градинка отпред, а задният му двор бе два пъти по-голям, с разпръснати из него керамични съдове, пълни с цветя и дребни храсти. Съвършеното място да поседим заедно, пиейки аперитива си след работа в топлите летни вечери. Сега Пол ми отваряше възможността да живея в Астън Хей, да се наслаждавам на тихите му улици, да се разхождаме заедно в парка, да бъдем точно като всяка друга двойка. Той също имаше интересна работа — лектор в брадфийлдския университет, в института за наука и техника. Специализираше в програми за компютърно конструиране. Ние вече имахме толкова общи неща. Срамота беше, че никога нямаше да мога да му покажа какво постигнах с Адам.

Едно от главните предимства на това да нямаш ипотека бе, че фактически можеш да въртиш всичките си пари от заплатата. Това е доста солиден доход в наличност за човек на моята възраст и при липсата на каквито и да е ангажименти. Това означава, че можех да си позволя компютърна система последна дума на техниката, с постоянни подобрения, които да ме поддържат винаги на ниво. Като имам предвид, че само една софтуерна програма ми струва почти три хиляди лири, добре е, че нямам никого, който да ме изстисква. С новата си система с по-голяма оперативна памет, апарата за дигитализиране на видео образа и програми за специални ефекти ми отнема по-малко от ден, за да вкарам материала от видеото в компютъра. Веднъж, след като бъдат дигитализирани и вкарани вътре, можех да работя и формирам образите, да създам всякаква история, която искам да видя. Благодарение на другата видео еротика, която вече бях инсталирал в системата, можех даже да създам ерекцията на Адам, до която той не успя да стигне приживе. Накрая можех да го чукам, да го лижа, да го изтезавам и да го наблюдавам да прави същото върху мен. Но въпреки увереността ми, че щях да направя това, то все още не бе достатъчно, за да ме спаси. Дори компютърът и въображението ми не можеха да ми доставят удоволствието и радостта, които той би могъл да ми даде само ако беше напълно честен пред себе си, че ме желае. А така той трябваше да умира всеки ден отново и отново. Развинтената ми фантазия постоянно се променяше и оформяше така, че да пасне на всяко мое настроение, на всеки мой каприз. Накрая Адам изпълняваше всичко, което някога е могъл да си представи във фантазиите си. Жалко, че не можеше да сподели удоволствието ми.