Сега гей общността в града ни се страхува, че това може би е първото деяние на сериен убиец на гейове като мъжа, който наскоро тероризираше лондонските хомосексуалисти.
Тялото е открито между храсталаците зад една стена в парка, прочуто място за нощни срещи на гейове, търсещи случаен секс.
Мъжът изглежда на двадесет и шест-седем и все още не е идентифициран. Полицията го описа като бял, с мускулесто тяло, тъмна къса чуплива коса и сини очи. Няма отличителни белези или татуировки.
Говорител от полицията каза: „Гърлото на мъжа е прерязано, а тялото е обезобразено. Който е извършил това ужасяващо престъпление, е свиреп и опасен човек. Естеството на нараняванията на жертвата означават, че убиецът трябва да е бил целият в кръв.“
Според нас мъжът е бил убит на друго място, а тялото захвърлено в парка някъде през нощта.
Настояваме всеки, който е бил в района на „Кромптън Гардънс“ в Темпъл Фийлдс снощи да се обади заради принципа на елиминирането. Всяка информация ще бъде третирана строго поверително.
Роби Грейвс, двадесет и осем годишен, служителят на отдел „Чистота“, сподели пред нас: „Тъкмо започвах работа. Минаваше осем и половина. Използвах греблото си, за да събирам боклуците. Когато за пръв път ударих на тялото, помислих, че е мъртво куче или котка. Тогава разтворих храстите и намерих трупа.
Беше ужасно. Веднага се изправих и хукнах към най-близката телефонна кабина. Никога не бях виждал нещо подобно в живота си и се надявам това никога да не се повтори.“
Е, поне бяха попаднали на нещо правилно. Тялото е било убито някъде другаде и захвърлено в „Кромптън Гардънс“. Колкото до останалото… Ако това бе демонстрация за способностите на полицията, не смятам, че има кой знае за какво да се тревожа. Това бе добре за мен. Последното нещо, което исках, бе да бъда арестуван точно сега, когато заместникът на Адам бе вече открит. Знаех, че с Пол щеше да бъде различно. Този път не трябва да свършва със смърт.
Всички, които са го познавали, след това описват лицемерието му като толкова правдоподобно и съвършено, че ако върви по улицата… и случайно се блъсне в някой човек, би… спрял, за да предложи най-любезно извиненията си. В същото време с дяволско сърце ще обмисля сатанинските си намерения. Той би спрял да изрази мило, че се надява да не е причинил някаква болка на непознатия, върху когото е налетял заради огромния чук, завързан под закопчаното му елегантно сетре. Инструментът ще бъде представен като крайно необходим, за да свърши малко работа, която го очаква; след час и половина.
Карол сви от главното шосе и се впусна по малките тъмни пресечки, за да излезе на „Кромптън Гардънс“.
— Адам Скот е бил намерен точно тук — обясни тя и посочи едно място в храсталака.
Тони кимна.
— Можеш ли да обиколиш бавно около площада, а после да паркираш срещу стената, където е било открито тялото?
Карол направи това, за което я помоли. Докато кръстосваха площада, Тони се оглеждаше съсредоточено наоколо. Два пъти се завъртя на мястото си, за да хвърли отново поглед. Когато колата спря, той излезе и без да я чака, пресече тротоара и започна да обикаля края на площада. Карол също напусна колата и го последва, като се опитваше да разбере какво е видял Тони.
Нито убийствата, нито мразовитото време бяха променили навиците на онези, които често посещаваха Темпъл Фийлдс. По входовете и сутерените все още седяха шушукащи си двойки, които приличаха на хетеро и хомосексуални. Някои замръзнаха за момент, когато чуха тракането на токчетата по паважа, но повечето не й обърнаха внимание. „Страхотно място, където можеш да киснеш, ако си падаш по воайорството“ — помисли си Карол цинично.
Тони отмина къщите и пресече улицата откъм витрините на магазините и баровете. Тук поне нямаше съвкупяващи се двойки. Нарастването на престъпността в града наложи появата на тежки капаци и решетки по прозорците и вратите. Тони не обърна внимание на къщите, а вместо това огледа внимателно градините в центъра на площада, като сравняваше видяното от снимките с реалността. От тази страна нямаше храсти, а само ниска стена. Той едва забеляза двама мъже, които минаха край него, така вкопчени един в друг, сякаш бяха първа любов. Но сега не го интересуваше никой друг, освен Ханди Анди.
— Ти си бил тук — започна да разсъждава на глас той. — Това не е мястото, което си избрал случайно, нали? Ти си минавал по този тротоар, наблюдавал си тази пародия на привързаност и любов, за която хората плащат. Но не това е била твоята цел, нали? Искал си нещо по-различно, много по-интимно, за което да не трябва да плащаш. Как ли си се чувствал по времето на тези воайорски похождения, Ханди Анди?
Читать дальше