Вал Макдърмид - Преследвачът

Карол стана от леглото и намъкна тежката си хавлия. Отвори вратата на спалнята си и влезе в огромната стая, която заемаше почти целия апартамент, който делеше с брат си. Пет-шест монтирани на пода лампиона с различна тежест разпръсваха мека изискана светлина в помещението. Нелсън се появи от кухнята, като подскачаше бодро по паркета. После приклекна и с един скок, с който сякаш се противопоставяше на гравитацията, се намери във въздуха, докосна леко един тънък високоговорител, преди да се приземи грациозно върху етажерката от светло дърво. Оттам той огледа високомерно стаята към Карол, като че ли искаше да каже: „Обзалагам се, че не можеш да го направиш!“

Размерите на стаята бяха дванайсет на седем метра. В единия ъгъл бяха подредени три канапета, покрити с губери. По средата им стоеше масичка. В отсрещния край бяха разположени трапезарията — голяма кръгла маса с шест стола в стил „Макинтош“. Близо до канапетата стоеше подвижно барче, върху което бяха сложили телевизор и видео. Половината от отсрещната стена бе заета с етажерки, отрупани с книги, видеокасети и компактдискове.

Стените бяха боядисани в успокояващо гълъбовосиво, освен отдалечената стена, която представляваше тухлена зидария с пет високи сводести прозорци, откриващи просторна гледка към града. Карол пресече стаята и стигна мястото, откъдето можеше да види черната извиваща се лента на канала „Дука на Уотърфорд“ долу. Градските светлини блестяха като витрина на евтин бижутерски магазин.

— Майкъл? — извика тя.

Брат й подаде глава над барплота откъм тясната кухня. Изглеждаше доста изненадан.

— Не разбрах, че си тук. Да не те събудих?

— Така или иначе трябваше да ставам скоро. Трябва да се върна обратно в работата. Просто откраднах няколко часа сън — обясни тя примирена. — Чайникът включен ли е?

Отиде до кухнята и се метна на едно от високите столчета на барплота. Майкъл сипа чай и си направи сандвич с говеждо месо, маслини, домати, лук и риба тон.

— Ще хапнеш ли?

— Бих могла да се справя с един като твоя — призна си тя. — Как мина в Лондон?

Майкъл сви рамене.

— Знаеш как е. Те винаги харесват това, което правим, но ако може да сме го свършили вчера.

Карол направи гримаса.

— Звучи точно както уводните статии на „Сентинъл Таймс“ за масовия убиец. Между другото какво точно правиш в момента? Може ли да се обясни с думи без съкращения на човек, който нищо не отбира от техника?

Майкъл се ухили:

— Следващото голямо изобретение ще бъде компютърни приключенски игри със същите качества като видеоигрите. Снимаш истински неща, дигитализираш ги и ги подреждаш, за да направиш игра, която е реална като филм. Представи си, че участваш в някакво компютърно приключение, но всички герои там са хора, които познаваш. Ти си героят, но вече не само във въображението си.

— Сега вече нищо не разбрах!

— Добре. Когато вкараш играта в компютъра си, ще трябва да включиш скенер, който разлага образа, за да го вкара в компютъра. Ще трябва да сложиш също твоя сканирана снимка, както и други на хората, които искаш в играта си. Компютърът прочита информацията и я превежда в образа на екрана. Така че, вместо Конан Варварина да води преследването, това ще бъде Карол Джордан. Можеш да вкараш образите на най-добрите си приятели или обектите на твоята страст, за да ти бъдат компания в играта. Всеки, когото не харесваш, веднага включваш в отбора на лошите. Така можеш да преживееш приключение с Мел Гибсън, Денис Куийд и Мартин Еймис и да се бориш срещу враговете като Садам Хюсейн, Маргарет Тачър и Попай — обясни Майкъл ентусиазирано, докато подреждаше хранителните продукти в хляба. После сложи сандвича в чиния и двамата заедно се върнаха в хола, където седнаха, втренчили поглед към канала под тях, докато похапваха.

— Ясно ли ти е?

— Донякъде. Значи, когато имаш този програмен продукт, вероятно би могъл да го използваш, за да компрометираш определени хора? Както с фотомонтажите и порнографските филми?

Майкъл се намръщи.

— На теория — да. Но широко разпространените компютри са толкова тромави, че дори няма да знаят откъде да започнат. Нужно е да знаеш с какво се захващаш и не на последно място се нуждаеш от сериозна, скъпа компютърна техника, за да получиш образи с прилично качество на компютъра.

— Благодаря ти, Господи, за това! — извика Карол с облекчение. — Бях започнала да мисля, че сътворяваш чудовището на Франкенщайн за изнудвачите и журналистите от жълтата преса.